Когато с Ники се запознахме през 1996 г., не познавахме Богa. До 1999 г. живяхме в тъмнина, криейки се от Божия глас. През лятото на същата година, Той ни срещна по драматичен начин и преобърна мъртвеенето ни във Възкресение.
Ники имаше здравословни проблеми, които след сватбата ни през 2000 г. го приковаха на легло за почти две години. Беше колкото трудно време на болка и недоимък, толкова и Славно. Това беше период на интимна близост и познаване сърцето на Господа.
След изцелението на Ники, се посветихме да слугуваме на Бога, служейки на Неговите най-малки братя. Радостта да носим Радостта от Спасението, проповядвайки Словото на Живота, бе неописуема. Бог беше запечатал ромите в сърцата ни с безусловната Си любов.
Бяхме свидетели на множество чудеса и знамения, виждахме Силната Му Десница в действие, потвърждаваща Словото Му в живота на хората.
Но нашето чудо не идваше. Годините минаваха, а ние оставахме БЕЗДЕТНИ.
Това ечеше вече като клеймо в сърцето ми.
Борех се с отчаяние. Борех се със завист.
Борех се с депресия. Борех се с укор.
Борех се с вина. Борех се със срам.
Болеше ме много, когато до мен достигаше шепота на хора:
Има някаква причина …
Има нещо в живота им…..
Някъде са отворили врата на сатана….
Безплодието е проклятие….
Къде е вярата им…..
Чрез тях Бог действа, но за тях – не…..
Не се отчайвай, спомни си Авраам и Сара! На 100 години…
О, колко смазващо звучаха всички тези гласове, пеещи песента на Йововите утешители.
И така – 4 неуспешни опита инвитро, сума пари, и мачкащо отчаяние. Лекарското заключение бе, че ние двамата няма как да имаме дете.
Много хора, много години, много пъти, с много вяра, са се молили за нас. Много пророчества, много видения, много обещания…
И много страдание.
Стоях и гледах как други получаваха това, за което копнея, но не и аз.
Както паралитикът от къпалнята Витезда.
38 години стои и гледа как други прохождат, а той остава.
Защото няма човек, който да го спусне, когато слезе ангелът да раздвижи водата.
О, когато нямаш помощ от човеци, нито от ангели, нито от лекари, нито от лекарства, нито от пари, нито от връзки, нито от способности.
Когато нямаш човек, който да те спусне, идва Господ Исус, Който да те вдигне.
Той не дойде заради всички, а заради един – За този, който бе изгубил всякаква надежда и упование във всичко, различно от БОГА.
Дойде да му даде повече от човешка, повече от ангелска помощ, дойде да му даде помощ от Бога.
И Бог дойде да ни каже лично, че това, което за човеците е невъзможно, за Него Е възможно!
И това безплодие не е за проклятие на човека, а за Благословение на Името Му.
Един ден чух от амвона отново словото за Седрах, Мисах и Авденаго.
Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.
Данаил 3:17-18 BG1940
Тогава казах на себе си, на видимия и на невидимия свят –
Моят Бог, на Когото служа, може да ми даде дете!
НО! Ако и да не ми даде, аз пак ще Му служа!
И ще проповядвам, че е жив Изкупителят ми!
И ще Го обичам!
И ще Го търся!
И ще Го Хваля!
Не за нещо, което имам от Него, а за това, че имам Него.
Не за нещо, което ми е подарил, а за това, че ми се е подарил.
Той ми е достатъчен, за да бъде Радостта ми пълна! И нито имането, нито нямането, ще докоснат задоволството ми от любящите обятия на моя Татко.
Тогава се случи чудото. Когато пуснах неродените си деца и хванах Родения Спасител.
Един ден заведохме брат Илия Миланов в църквата в гр. Съединение. Когато накрая той призова за молитва, нямах намерение да излизам. Та той се е молил десетки пъти за нас.
Но този път беше различно. Ромите, на които служим с толкова много любов, като един застанаха на пролома за нас и викнаха към Бога. Беше неописуемо преживяване.
Не бях изпълнена с вяра, че утре ще съм бременна. Не!
Просто плувах в реката на Божията Любов, течаща от тези мои братя. Не исках нищо! Освен да ги обичам. Освен да Го обичам!
Тогава брат Илия каза – догодина, ти ще имаш дете. И ето – Бог ти дава деца.
Уау! Чак пък деца. А аз казах – дали ще имам, или няма да имам, вече не е важно за мен. Ако имам Теб, имам всичко!
Ти можеш да ми дадеш, НО, ако не ми дадеш, аз пак ще Те обичам, ще Ти вярвам и ще Ти служа!
На следващия месец Ники каза да направя тест за бременност. Засмях се. Както Сара се засмя.
Но направих. Когато видях двете чертички, му казах, че продават вече и фалшиви тестове за бременност.
И трябва да ми купи друг.
НО
Моят Бог, на Когото служа, ме избави от причината на хората да ме корят и прослави Силата Си в немощта ми.
Така се появи Рая, първородната ни дъщеря.
Понеже раждането беше оперативно, трябваше да изминат поне две години, за да мислим за второ дете. НО
Бог вече беше промислил и ние видяхме, че наистина мислите Му не са като нашите, нито пътищата Му, нито даването Му,
Защото Той даде Петър – преливащата ни чаша. Повечето отколкото сме искали или мислили.
Рая бе на 1 г и 4 месеца, когато се роди Петър. Скъпоценният Камък в Короната на Божията Слава.
Стих 20 от Псалом 66 гласи: „Благословен да е Бог, който не отхвърли молитвата ми и не оттегли от мен милостта Си!“. Този стих отлично отразява нашата възхвала и благодарност към Бога за това, че чува искрените молитви и никога не изоставя вярващите в Него заради Своята любов.
Даниела Атанасова