Хората често ме питат дали ме притеснява омразата към еврейския народ по света. Нека ви напомня, че нито Израел, нито Църквата са избрани, за да бъдат обичани от света. Израел е избран да разкрие единствения истински Бог на народите, а църквата е изпратена да провъзгласява Евангелието на Исус Христос. И двете стоят като свидетелство, което се изправя срещу един свят в бунт срещу Бога.

Самият Господ Исус предупреди Своите последователи:
„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене е мразел преди вас… Ако са гонили Мене, и вас ще гонят.“ (Йоан 15:18, 20)

Той каза още:
„Горко вам, когато всички хора говорят добре за вас, защото така са правили бащите им с лъжепророците.“ (Лука 6:26)

Ако светът ни обича, защото сме направили компромис с истината, нещо не е наред. Но ако светът ни мрази, защото вярно представяме Христос, ние просто споделяме това, което Той самият е преживял.
Всичко, което Бог направи в Израел и чрез Израел, имаше една крайна цел. Както пророк Езекиил многократно заявява: „Тогава ще познаят, че Аз съм Господ.“

Когато Израел отхвърли Месията, отговорността да се занесе Евангелието на народите беше поверена на Църквата. Тя е съставена както от евреи, така и от езичници. Но Божията история с народа, който Той нарича Свое наследство, не свърши дотук.

Като вярващ, аз съм отдаден на провъзгласяването на Благата вест за Надеждата на Израел. Точно така Павел говори за Месията, когато заявява:
„Заради надеждата на Израил съм окован с тази верига.“ (Деяния 28:20)

Като евреин, аз съм също толкова отдаден на провъзгласяването на Благата вест, че Господ не е приключил със Своя народ. Точно както е обещал, Неговите планове за Израел са да им даде „бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11), до деня, когато „целият Израел ще бъде спасен“ (Римляни 11:26).

Езическите народи живееха в непокорство преди идването на Месията. Израел, като нация, се спъна, като Го отхвърли, когато дойде. И все пак Бог суверенно използва и двете, за да осъществи Своя изкупителен план. Той показва милост първо към езичниците чрез препъването на Израел, а един ден ще покаже милост и към Израел.

Точно това има предвид Павел, когато пише:
„Защото, както вие някога бяхте непокорни на Бога, а сега чрез тяхното непокорство сте получили милост, така и те сега са непокорни, за да получат и те милост чрез показаната към вас милост. Защото Бог ги е предал всички на непокорство, за да се смили над всички. О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и на познанието за Бога! Колко са неизследими Неговите съдби и Неговите пътища!“ (Римляни 11:30-33)

Преди някой да разбере погрешно какво казвам, нека изясня едно нещо. Ако се чудите дали предполагам, че да си евреин е достатъчно, за да бъдеш спасен, отговорът е не. Ще ви върна към думите на самия Исус, казани на един от най-уважаваните водачи на еврейския народ, Никодим: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди отново, не може да види Божието царство.“ (Йоан 3:3)

Ако един водач на Израел е имал нужда да се роди отново, тогава това се отнася и за всеки евреин. И ако един религиозен евреин е имал нужда от Месията за спасение, тогава това се отнася и за всеки езичник.

Спасението винаги е било и винаги ще бъде по благодат чрез вяра в Месията. Има само един Спасител, едно евангелие и един път към Отца. Разликата между Израел и църквата не е в два различни пътя на спасение. Става дума за две различни призвания в рамките на Божия изкупителен план. Същият Месия, който спасява всички, които вярват днес, е Този, който един ден ще изпълни всяко обещание, което е дал на Израел.

Омразата на света не ме засяга. Това, което ме засяга, е дали оставаме верни на Божието призвание. Израел трябва да си остане Израел. Църквата трябва да си остане Църква. И заедно, и едните, и другите трябва да продължават да свидетелстват за верността на Бога на Израел, докато Царят се завърнe.

Автор:Амир Царфати