Магдалена е красиво име, но всъщност означава просто, че жената, кръстена така, е живяла в Магдала. Да сме наясно, че в Новия завет тази Мария е различна от Мария, майката на Исус, и от Мария от Витания, сестрата на Марта и Лазар. Това уточнение е било важно за авторите на евангелията, в помощ на тогавашните читатели и на нас, до които Словото достига векове по-късно. Но Господ е нямал нужда от пояснения. Той е знаел коя Мария е пред него. Нямало е как да се обърка. Също както знае безпогрешно името на всеки един от нас, макар и милиони хора да носят едно и също име.

Разказът за утрото на Възкресението, в който плачещата жена чува обръщението „Марийо!“ и нейният отклик „Равуни!“, когато с изумление разпознава в образа на Градинаря своя Господ, е бил повратен в живота на моя съпруг. Една вечер, както е четял евангелието според Йоан, думите са оживели и сълзите на покаяние са бликнали. Осъзнал е с пълна сила, и в ума, и в сърцето си, в миг на просветление свише, че Бог го познава и него, лично, по име, че сред всички други на света Той знае точно кой е и иска да общува с него.

Мария Магдалена е първият очевидец на възкръсналия Исус. Каква чест! С какво ли е заслужила тази привилегия, чудим се. Господ само знае защо я е избрал. Защо жена, защо точно нея. Фактите, с които разполагаме, ни казват, че тя е присъствала на разпъването на Христос. Очите, издържали да понесат страшната гледка на Голгота, сега са първите свидетели на славното му възкръснало тяло. Три дни разлика. На вид броени часове, но заради непрежалимата загуба за Мария Магдалена са се усещали като вечност. И като се замислим, действително между петък и неделя се е решавал въпросът за вечността. Нашето място във вечността. Не къде е Господ. На Него вечността Му принадлежи. А дали ние ще сме там, с Него, когато ни призове по име.

Ако можехме да бъдем на мястото на Мария Магдалена, щяхме ли да поискаме името ни да е втъкано в историята за Великден? Всеки по земното кълбо да знае, че сме били първите, видели и разговаряли с възкръсналия Господ? Звучи блазнещо и доста примамливо, но дали щяхме с радост да приемем и понесем други особености на живота ѝ, като тази тялото ѝ да е подвластно на зли сили? Христос я освобождава от седем демона, които са я мъчели и тормозели. Не се описват чувствата ѝ, когато това е станало, но със сигурност е била дълбоко и драматично разтърсена.

Освободена и благодарна, тя е решила да следва Исус до края. Макар и съсипана от скръб, рано в неделя е отишла до гроба самичка. Не е подозирала, нито е жадувала за „своите 5 минути слава“ като участник в диалог, четен безброй пъти от безброй хора. Водена от вярност, в изпълнение на дълг, който сама е поела, без очаквания да види нищо друго освен лицето на смъртта… тя се е изправила пред лицето на Живота. 

Има герои на вярата с неизвестни имена. Обаче Бог е решил името на тази жена да остане известно. Колко е хубаво, че сърцата ни, уморени от житейски тегоби и съкрушени от бури и битки, могат да почерпят сила от примера на Мария Магдалена. Без показност, предана, плаха, дори невидима за останалите, тя не остава незабелязана от своя Учител. Без да разбере даже, ѝ е отредено място на почит. Не можем да върнем времето назад и да застанем ние на нейно място. Но можем да се надяваме да чуем името си във времето напред, откъм важната страна – тази на отваления камък.

Наталия Станчева