Баба ми никога не си лягаше нощем озверена от информация за света, смачкана от страх и паника кой кого убил, изнасилил, напил, оженил и развел, спечелил и ограбил. Нито пък заспиваше с мисли за безнадеждност от природните катаклизми някъде по планетата. И палежи, и наводнения, и смърти, и преселения бе преживяла, но смут и тревожност не допускаше. Никакъв яд и злоба нямаше как да влезе в душата и дори когато купихме първия в селото телевизор.

Ами нямаше новини като сегашните, които побъркват клетия народ с благородната цел „да те информират“. Тоест, да те облъчат само с подбрано лоши и страшни новости, да внушат посланието за обреченост, несправедливост и безсмислие. Да ти натикат „изконното право“ да си информиран като надничаш в чуждото бельо и задгранични конституции, да те завихрят в поредната мафиотска сериалка, да ти изсипят тонове тъпи реклами и те накарат да се почувстваш недостоен, виновен, малък и щърбав, за да ти продадат лошата си новина. Ама нали си гражданин на света и не можеш, някак си, да заспиш, ако не знаеш докъде е стигнал светът без теб. Като че ли слънцето не ще изгрее, семето не ще покълне и кравата не ще роди, ако не си поел дозата „информираност“.

Добре, че има Кой да движи физичните и духовни закони! Макар че телевизорът отдавна претендира той да ги движи. Ама падналият светещ ангел си е паднал вече от небето и няма как отново да се възкачи. Затуй и толкоз е настървен да ни променя и диктува мисленето.

„Така казаха по телевизора!“- новата икона на времето ни, парираща всяко мислене, спорене, логика и трезвост. Безспорно, откъдето се храниш, оттам ще се пълни духът ти. А духът ти е изписан на лицето ти. Защо се чудим, че в България всичко ходи навъсено, мнително и озлобено! Защото сега шокиращото, сензационното, жълтото и лошото се продават най- паче!

Днес не само пенсионерите са като в центрифуга след информационните емисии. И си лягат оглозгани, смачкани и нещастни. Времето им е било изядено и е изяло и тях. Знаем от кого. Те затова после се интоксикират с блудкави ограмотяващи сериалки, мислейки ги за противоотрова, че инак душата им се свила от страх и очакване на чутото от екрана.

И вместо да завършваме деня с благодарност и радост в живо общуване с близките, ние го посвещаваме на оня, който ни ограбва, щото той много държи да сме „информирани“.

И след цялата „терапия на телевизора“ как да си легнеш с хубави мисли?!

Лицето на баба ми беше прояснено от кротост, смирение с робското и низвергнато положение на жена на кулак, милост към близките и съседите и вяра, че и след преживените войни, национализация и сиромашия Бог ще и помогне. Както на нея, така и на всички, за които се молеше. Ама поне 5 минутки преди и след сън посвещаваше на Господа. Умиваше лицето си, поправяше чумбера и сваляше лошата, полепнала по нея информация от деня. Казваше си я тихичко пред Господа, че да ѝ прости, освободи и отърве от злото.

И от времето пред кандилото или от молитвичката идеше озарението, мъдростта и чувствителността и по всички въпроси. До нея се допитваха млади и стари, цигани, копанари, неуки и професори. Живя до почтени старини и никога не влезе в ролята на „информиращ телевизор“. Нито пожела да я информират информираните. Спираше им копчето. А ако ли клюка дочуеше, не я разпространяваше, а смъмряше доносницата и после се покайваше. Все ми напомняше:

-Тано, бабо, да внимаваш к’во гледат очите ти и к’во слушат ушите ти, бабо! Че от таме влиза сичко в човека! Цедка да имаш! И вяра да не хващаш на сичко, че оня си няма работа! „

-Кой, ма, бабо?

-Оня с рогата, де е на покрива на къщата!

Четеше Библията баба и знаеше за антените на телевизора.

Мъдра жена от онова отминало поколение на добрите, усмихнати, работливи, съграждащи, богобоязливи, плодовити и щастливо неинформирани българи.

Таня Самоковлиева