ЕРЕВАН, Армения — Арменското правителство включи в управленската си програма за периода 2026–2031 г. намерение за отстраняването на настоящия глава на Арменската апостолическа църква (ААЦ) — Върховния патриарх и католикос на всички арменци Гарегин II. Предвиждат се и последващи промени в управлението на ААЦ. Решението бележи нов етап в продължаващото напрежение между правителството на премиера Никол Пашинян и ръководството на една от най-древните християнски църкви.
Програмата беше одобрена от правителството на 20 август, а на 25 август получи подкрепата и на Националното събрание. Според документа предвидените действия трябва да доведат до връщане на църквата в рамките на „каноничния ред“ и до преодоляване на нейното „политизиране“.
Правителството свързва намеренията си и с необходимостта от гарантиране на „духовната сигурност“ на Армения и предотвратяване на възможността външни сили да превърнат църквата в „опорна точка за хибридна война“.
Смяна на църковното ръководство
Една от най-спорните части на програмата засяга пряко католикос Гарегин II. Правителството заявява намерение да бъде осигурено оттеглянето или отстраняването на настоящия глава на Арменската апостолическа църква, след което по установения ред да бъде избран местоблюстител на католикоския престол.
Предвижда се също приемането на нов устав на Арменската апостолическа църква. Според правителствената програма той трябва да урежда поведението на духовниците, спазването на установените църковни принципи и механизмите за финансова прозрачност.
Сред набелязаните мерки е и включването на духовенството в държавната система за социално осигуряване. Процесът трябва да завърши с избор на нов католикос на всички арменци.
Премиерът Никол Пашинян защити политиката на правителството с твърдението, че при настоящото си ръководство ААЦ е излязла извън каноничните си рамки. В изказването си той демонстративно назова Гарегин II с рожденото му светско име Ктрич Нерсисян.
„Църквата, в ръцете на Ктрич Нерсисян, е изведена извън каноничната рамка и тук има въпрос, който трябва да бъде решен“, заяви Пашинян след одобряването на програмата от правителството.
Държавата и независимостта на църквата
Предвидените действия не са изненадващи. Подобни предложения бяха поставени и по време на предизборната кампания на управляващата партия „Граждански договор“. С включването им в официалната петгодишна програма обаче те вече преминават от политически заявления към заявена държавна политика.
Това поставя особено чувствителния въпрос докъде могат да се простират правомощията на светската власт във вътрешното управление на една църква. Арменската апостолическа църква има изключително място в историята и националната идентичност на арменския народ. Армения традиционно е смятана за първата държава в света, приела християнството като държавна религия — според арменската традиция през 301 г. Духовният център на ААЦ — Светият престол в Ечмиадзин — има вековно значение за арменците както в страната, така и в многобройната диаспора.
Именно поради това намерението на държавната власт да участва в процес, който трябва да доведе до отстраняване на върховния църковен предстоятел и до промени в устройството на църквата, повдига сериозни въпроси за границата между държавната политика и автономията на религиозните общности.
Правителството представя действията си като опит за защита на църквата от политизиране и външно влияние. Представители на управляващото мнозинство свързват предупрежденията за „хибридна война“ с геополитически натиск и с отправяни по-рано обвинения срещу висши духовници.
От своя страна конфликтът между премиера Пашинян и ръководството на Арменската апостолическа църква вече надхвърля рамките на обикновен политически спор. Въпросът кой има право да определя ръководството и вътрешния ред на ААЦ засяга основния принцип на нейната институционална и канонична самостоятелност.
Развитието на конфликта вероятно ще бъде следено внимателно и извън Армения, тъй като поставя по-широкия въпрос за отношенията между държавата и религиозните общности — и по-конкретно за границата, отвъд която заявеният обществен интерес може да се превърне в държавна намеса във вътрешния живот на църквата.
По информация на Armenpress и OCP News Service, 26 август 2026 г.
Снимка: Mother See of Holy Etchmiadzin