Един от аспектите на езическите религии, който привлича вниманието, е, че взаимоотношението между поклонниците и техните богове най-често е манипулативно. Когато боговете са щастливи, дъждът вили, реколтата е добра, раждат се деца и хората са здрави. Когато боговете са недоволни, земята е поразена от суша, глад, безплодие и болести. За да поправят нещата, хората трябва да принасят жертви, да извършват ритуали или да повтарят заклинания, за да умилостивят боговете. Системата е изградена, за да контролира силата на боговете. (Разбира се, това е прекалено опростено описание, но ограниченото място позволява само толкова.)
Библейското християнство е точно противоположното: взаимоотношението между Бога и хората не е изградено на церемонии, ритуали и заклинания. То не е една религия на манипулацията. Вместо това взаимоотношението между Бога и Божиите хора е основано на завет и, преди всичко, на Божието решение да ни обича в Христос.
Лесно е да се каже. Но аз съм засрамен, когато от време на време се улавям, че започвам да мисля за личната си връзка с Бога по езически начин.
Ето ви един пример: През последните 3 години с жена ми преминаваме през болезнена и духовно объркваща борба с безплодието. „Радвай се в Господа,” казва Псалм 37 „и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.” Най-голямото незадоволено желание на сърцата ни е да бъдем благословени с деца. Така че ние усърдно се молим за Божието благоволение.
В светлината на думите на Яков, че „голяма сила има усърдната молитва на праведния” лесно е да мислим, че Бог е недоволен от нас и ни наказва за нещо. Всеки от нас по едно или друго време си е мислел: Само ако можех да разбера къде бъркаме, щях да оправя нещата и тогава да забременеем.” Изкушавани сме да мислим, че само ако можехме да открием как да задоволим Бога, как да умилостивим Неговия гняв заради някакво прегрешение, без значение дали реално или измислено, най-после ще започнем да се държим по начин, по който Той очаква от нас. Това е езическо християнство.
Импулсът да манипулираме Бога може да се изяви и в нашето проповядване. Наскоро чух един проповедник да цитира текста от Притчи: „Възпитавай отрано детето в пътя, в който трябва да ходи и то и до старост няма да се отклони от него.” Този стих е едно обещание, каза проповедникът.
Ако възпитаваме детето във вярата, Бог няма избор освен да зачете Своето обещание. Ако извършим своята част, Бог ще извърши Своята. Приятели, всеки път, когато започнем да мислим за нашите взаимоотношения с Бога от гледна точка на това какво трябва да стори в отговор на нашите думи, служение или покорство, ние се приближаваме към езическото християнство.
Може би това е очевидно. Вероятно не толкова очевидно е изкушението да превърнем нашата доктрина в средство да контролираме Бога и Неговите взаимоотношения с нас. За нас е много лесно да намерим сигурност в нашата доктрина. Да започнем да вярваме, че понеже знаем точните формулировки и мислим за нещата по правилен начин можем да предвиждаме и дори да определяме кой ще приеме благодат и точно как ще стане това. В някои църкви (бил съм в такива) на хората им е казвано, че за да бъдат сигурни, че са спасени, трябва да кажат правилните думи в правилния ред. Ние не ги наричаме „магически думи,” но поставяме нашата увереност в процедурата и в достоверността на нашата система.
Това е езичество, независимо дали ни харесва или не. Когато разчитаме на нашите човешки формулировки за това как Бог действа в света, е лесно да започнем да мислим за това как можем да бъдем сигурни, че Той ще се държи, както ние искаме. Всичко, което пречи на разбирането, че Бог действа свободно поради любов към Своето творение, е опасно, езическо християнство.
Мисля, че в центъра на всичко това, стои желанието за контрол. В живота ми има няколко неща, които се надявам да се случат по определен начин. Искам да имам деца и те да бъдат здрави. Искам кариерата ми да бъде успешна и служението ми да носи плодове. И за мен е много лесно да мисля, че Бог ще направи тези неща да се случат. Ще увеличи потомството ми, ще разшири територията ми и ще уголеми църквата ми – стига да върша правилните неща. Библейското християнство е вярата, че Бог ще извърши (или няма да извърши) тези неща не поради това, което аз правя, а поради Своята любов към мен в Христос. И това е нещо, което аз не мога да манипулирам.
Автор: Брандън Дж. О’Браян е американски евангелски автор, богослов и специалист по библейско тълкуване и църковно служение. Той има докторска степен от Trinity Evangelical Divinity School и работи в Redeemer City to City, където се занимава с богословско съдържание и ресурси за църковни общности. Особено известен е с интереса си към влиянието на културата върху прочита на Библията. Сред книгите му са Misreading Scripture with Western Eyes (с Е. Рандолф Ричардс), The Strategically Small Church и Not From Around Here.
Превод: Радостин Марчев