Днес е 9 септември, един много специален ден за мен и за българската еврейска общност.

На този ден през 1909 г. официално е открита Софийската синагога – една от най-красивите и внушителни синагоги в Европа и един от символите на нашата столица.

Нейният проект е дело на прочутия архитект Фридрих Грюнангер, работил дълги години в България и оставил забележителна следа в архитектурния облик на страната. Именно на него софийската еврейска общност поверява създаването на своя нов молитвен дом в началото на XX век. Строителството продължава четири години – от 1905 до 1909 г.

Грюнангер създава истински архитектурен шедьовър – впечатляващо съчетание на мавритански и други европейски архитектурни влияния, увенчано от огромния централен купол. Един от най-разпознаваемите елементи в интериора е внушителният централен полилей, изработен във Виена по проект на Грюнангер и тежащ около 1700 килограма.

Но Софийската синагога е много повече от архитектурен паметник.

Повече от век тя е жив свидетел на историята на българските евреи – на нашата вяра, традиции, изпитания и надежди.

През 1944 г., по време на бомбардировките над София, върху Синагогата пада бомба. По щастлива случайност тя не се взривява. Самият удар обаче механично разрушава част от северната стена на сградата. Сериозно пострадали са и части от комплекса, а ценната библиотека на еврейската общност е унищожена при бомбардировките.

Но Синагогата оцелява.

След края на войната щетите са възстановени и храмът продължава своя живот, въпреки драматичните промени, през които преминават България и българската еврейска общност.

Под нейния купол са звучали молитвите на поколения. Там са празнувани сватби и Бар мицви, посрещани са празници и са изпращани близки. Около нея се е събирала една общност, която повече от две хилядолетия е неразделна част от историята на България.

За мен Софийската синагога има и дълбоко лично значение. Тя е част от моите спомени, от моята идентичност и от връзката ми с поколенията преди нас.

На 9 септември 1909 г. Синагогата е тържествено осветена в присъствието на цар Фердинанд I. Това е исторически ден не само за евреите в София, но и за цялото българско еврейство.

117 години по-късно нейните врати продължават да бъдат отворени.

Преживяла войни, бомбардировки, политически режими и почти пълното изселване на българските евреи след създаването на Държавата Израел, Софийската синагога продължава да стои в сърцето на столицата.

Като храм. Като памет. Като свидетелство, че българските евреи са били и продължават да бъдат част от историята на България.

На изображението от Софийската синагога в деня на нейното официално откриване – 9 септември 1909 г.

Над Арон а-Кодеш, мястото където се съхраняват свитъците на Тората, се вижда надписът на иврит:

„דע לפני מי אתה עומד“

„Да лифней ми ата омед“

На български: „Знай пред Кого стоиш.“

Думи, които повече от век напомнят на всеки, прекрачил прага на Софийската синагога, за почитта, смирението и святостта на мястото.

Нека Софийската синагога продължава да бъде дом на молитвата, но и мост между хората, както и символ на принадлежност, памет, толерантност и приятелство.

Честита 117-а годишнина на Софийската синагога!

Нека още много поколения чуват под нейния купол древните думи:

„Шалом алейхем“ – Мир Вам!

Автор: проф. д-р Алек Оскар