Днес при залез евреите празнуват Рош аШана, известен още като Празник на тръбите. Използвам възможността да размишлявам върху истинския смисъл и пророческото значение на този важен ден. Мнозина познават Рош аШана като „Главата на годината“ или „Началото на годината“, но от библейска гледна точка това не е така. В книгата Левит (23:23-25) Господ говори на Моисей, като казва:
„През седмия месец, на първия ден от месеца, да имате ден за почивка, възпоменание чрез тръбене с тръби, свято събрание. Да не вършите никаква делнична работа и да принесете жертва чрез огън на Господа.“
Началото на годината в първия ден на седмия месец? Какво означава това?
Рош аШана е първият от трите есенни празника. Това са Празникът на тръбите, Йом Кипур (известен още като Ден на умилостивението) и Празникът на шатрите (Сукот). Това не са просто древни традиции. Те са пророчески събития с дълбок смисъл за Израел и за всички вярващи. Рош аШана е ден, в който чедата на Израел са призовани да се съберат за „Йом Теруа“ – ден на тръбене. Това е специален момент, в който Израел си припомня заветните отношения с Бога на Израел. Народът търси Неговото присъствие във време на покаяние и размисъл.
Тази година Рош аШана се отбелязва по залез на 11 септември до неделя 13. По целия свят – а най-вече в земята на Израел – евреите ще се съберат в синагогите, ще надуят тръбите и ще имат свято събрание. Това ще бъде ден, в който не се върши делнична работа, а народът на Израел се събира пред Господа. Този ден бележи кулминацията на цял месец, посветен на молби за Божията прошка. Това е период, наричан на иврит „Селиха“ Хората търсят Божията милост, молят се и се покайват на места като Стената на плача. Това свещено време води към „Десетте дни на страхопочитание“. Това са дните между Рош аШана и Йом Кипур. Мнозина евреи вярват, че на този ден съдбата им се запечатва и имената им се записват в Книгата на живота.
От жизненоважно значение е да разберем пророческото значение на Рош а’шана. Точно както първите четири празника – Пасха, Безквасните хлябове, Първите плодове и Петдесетница – се изпълниха при първото идване на Исус, така и последните три празника – Рош а’шана, Йом Кипур и Празникът на шатрите (Сукот) – ще се изпълнят при Неговото второ идване. Тези празници не са просто исторически или културни събития. Те са божествени срещи, определени от Бога, за да разкрият Неговия план за спасение на Израел и на света.
Когато четем Библията, става ясно, че предстоят още определени събития, преди да видим изпълнението на последните три празника. В 9-та глава на книгата си пророк Даниил говори за седемдесет седмици. Те са определени за народа на Израел и за град Йерусалим. Шестдесет и девет от тези седмици вече са преминали, завършвайки с идването на Исус, Който принесе Себе Си като съвършена жертва. Но 70-ата седмица – седемгодишната Скръб – тепърва предстои. Този период също е предназначен за Израел и ще бъде време на тежки изпитания и откровение.
По време на този период на Скръб Израел ще преживее огромни страдания. Пророк Захария говори за това време на няколко места. В стихове 13:8-9 той говори за това, че две трети от Израел ще загинат. Обаче една трета ще премине през огъня и ще бъде пречистена. Този остатък, според Захария 12:10, ще види завръщането на Исус. Те ще Го разпознаят като Онзи, Когото са проболи. Когато Той най-накрая се завърне на земята и стъпи на Елеонския хълм, както е пророкувано в Захария 14:4, целият останал Израел ще Го признае за свой Месия. Тогава, както се казва в Римляни 11:26:
„Целият Израел ще се спаси.“
Това изпълнение предстои. Гарантирано е. Празникът на тръбите, или Рош а’шана, ще намери своето завършване при завръщането на Исус при Израел и за Израел, когато Той дойде със Своята църква. След това ще последва Йом Кипур – Денят на умилостивението, когато Израел ще се покае. И накрая – Празникът на шатрите, който ще се изпълни в Хилядолетното царство. Тогава Исус ще царува от Йерусалим и отново ще обитава сред народа на Израел. Да, точно както първите четири празника се изпълниха в хронологичен ред в рамките на 50 дни, така и последните три празника ще се изпълнят в хронологичен ред. Но този път в рамките на едва 20 дни. И както първите четири празника и тяхното изпълнение бяха свързани с народа на Израел, така ще бъде и с последните три.
Щом Исус се завръща заедно със Своята църква, възниква въпросът: „Как църквата Му се е озовала при Него?“ Е, трябва да се върнем една стъпка назад. Ние, вярващите в Исус – Месията, знаем, че не очакваме някакъв празник, за да разберем дали имената ни са записани в Книгата на живота. В момента, в който повярваме в Исус, имената ни вече са записани в Книгата на живота на Агнето. Ние сме спасени чрез Божията благодат, а не чрез собствените си дела. След като вече сме част от Неговото семейство, трябва незабавно да се подготвим за Оня ден. Това е Денят, когато Месията ще се завърне в облаците, за да ни вземе при Себе Си по време на Грабването.
Има хора, които казват:
„Щом при Грабването ще се чуе звук от тръба, значи то трябва да се случи на Рош аШана.“ Но тръбата, която ще се чуе, когато Исус дойде да прибере Своята църква, е небесна тръба. Исус не говори за звук на рогове тук, на земята. Следователно, що се отнася до Грабването, няма причина да свързваме събитието специално с Рош а’шана. Ако се замислим, вярата, че Грабването непременно трябва да се случи по време на този конкретен празник, обезсилва Божието обещание, че то може да настъпи във всеки един момент. Самият Исус казва, че никой не знае деня или часа на Неговото завръщане. Ние трябва да живеем в състояние на постоянна готовност, осъзнавайки, че Той може да дойде всеки миг.
Апостол Павел е живял с очакването за скорошното завръщане на Христос. В Първо послание до солунците (4:16-17) той пише:
„Защото Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, с глас на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат първи. След това ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха.“
Макар някои в църквата също да отбелязват Рош аШана, трябва да го правим, като помним Израел. Призовани сме усърдно да се молим за тяхното спасение, за да падне покривалото от очите им и те да познаят истината на Евангелието.
В тези дни на размисъл и очакване нека насочим погледа си към Исус, нашия Месия. Нека живеем в готовност за Неговото скорошно завръщане. Нека не се поддаваме на сензации или фалшиво вълнение, а вместо това да стоим твърдо в Божиите обещания, знаейки, че Той е верен и истинен.
Благодаря ви, че отделихте време да размишлявате заедно с мен върху тези дълбоки истини. Нека Бог ви благославя, докато продължавате да Го търсите с цялото си сърце, и нека заедно очакваме с голяма надежда Неговото славно завръщане.
Автор: Амир Царфати