Вярвам, че в днешно време една от областите, в които Църквата се нуждае от по-голяма способност за разпознаване, е разбирането на духовната битка, свързана с болестите.

Нека още в началото да уточня: не твърдя, че всяка болест е причинена от дух или представлява духовна атака. Библията не ни учи да пренебрегваме естествените неща; съществуват съвсем реални физически състояния, които изискват медицинска помощ, почивка, лечение, мъдрост и подходящи грижи. Но Библията също така ясно показва, че има моменти, когато болестта има духовен аспект, и не можем да си позволим да пренебрегваме и това. Мнозина от нас са били подложени на атака в телата си и тази атака е духовна.

Исус се е срещал с хора, чиито физически състояния са били пряко свързани с духовно робство. В Лука 13:11 се говори за жена, която е имала „дух на немощ“ в продължение на осемнадесет години.

„Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.“ (Лука 13:11)

По-късно Исус казва, че Сатана я е вързал. Това не означава, че всеки човек, който се разболее, има дух на немощ. Означава, че Писанието ни дава рамка, чрез която да разберем, че понякога онова, което се проявява физически, може да има духовно измерение.

Ето защо се нуждаем от способност за разпознаване. Не бива да приписваме всичко на демони, но не бива и да обясняваме всичко единствено с естествени причини. Нуждаем се от Святия Дух, за да разпознаем с какво си имаме работа. И трябва да познаваме Божието слово.

Има моменти, когато се нуждаем от лекар. Има моменти, когато се нуждаем от почивка.

Има моменти, когато трябва да променим нездравословните си навици.

И има моменти, когато трябва да осъзнаем: „Това е духовна война и трябва да заема твърда позиция в духа и да се противопоставя.“

В Ефесяни 6:12 се казва: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“

Библията казва, че ние водим борба. Християнството никога не е било замислено като пасивно състояние. Има битки, които изискват от нас да се молим, да постим, да стоим твърдо върху Божието слово, да упражняваме властта си в Христос и да отказваме просто да приемаме всичко, което врагът се опитва да насочи срещу нас или семействата ни. Да заповядаме на болестта да си отиде в името на Исус. Във Второ послание към Коринтяните 10:4 се казва: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а силни пред Бога за събаряне на крепости.“

Бог ни е дал духовни оръжия, защото съществуват духовни битки. Молитвата е оръжие. Словото е оръжие. Вярата е оръжие. Името на Исус е мощно. Поклонението е мощно. Постът е мощен. Трябва да се научим как да воюваме в Духа, вместо веднага да се предаваме, когато срещнем съпротива.

В книгата на Исая 53:5 се казва: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, което докарваше нашия мир, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.“

Когато болестта ни нападне, вярвам, че трябва да изричаме Божиите обещания над телата и семействата си. Можем да провъзгласяваме Словото, като същевременно проявяваме мъдрост и търсим подходящи медицински грижи. Тези неща не си противоречат. Вярата не означава да се преструваме, че симптомите не съществуват. Вярата означава, че симптомите нямат последната дума относно това, в което вярваме за Бога.

В Псалм 103:2-3 четем: „Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй нито едно от Неговите благодеяния; Той е Който прощава всичките ти беззакония и изцелява всичките ти болести.“

Трябва да си припомняме кой е Бог, докато сме в разгара на битката.

Затова…

Не позволявай на страха да определя думите ти.

Не прекарвай деня в мисли за най-лошия възможен изход. Приеми Божието Слово в сърцето си. Моли се за дома си. Моли се за децата си. Моли се за съпруга или съпругата си. Полагай ръце върху болните. Помоли други вярващи да се съгласят с теб в молитва. И когато разпознаеш, че нещо има духовен характер, не се плаши от него.

В Посланието на Яков 5:14-15 се казва на вярващите да повикат църковните презвитери, които да се помолят за болните и да ги помажат с масло в името на Господа. Ранната църква е очаквала от вярващите да се молят, когато настъпи болест. Те не са свивали рамене с мисълта, че нищо не може да се направи.

Особено във времена, когато изглежда, че болестта поразява дом след дом, трябва да останем духовно бдителни, без да изпадаме в страх или суеверие. Моли Светия Дух за дарбата на разпознаване. Грижи се за тялото си. Потърси подходяща медицинска помощ, когато е необходимо. Но също така знай как да водиш духовна битка.

Не можем да водим духовна битка само с естествени оръжия. Има моменти, когато трябва да затвориш вратата, да спреш шума, да застанеш пред Бога, да отвориш Библията си и да кажеш: „Аз и домът ми ще стоим твърдо върху Словото на Господа.“

Не живей в страх от болести. Не живей и с мисълта, че зад всеки симптом се крият демони. Живей с духовна проницателност. Живей в молитва. Живей, здраво стъпил върху Писанието. Познавай властта си в Исус Христос, учи се как да воюваш в Духа и когато врагът атакува тялото или семейството ти, знай как да отстоиш позицията си.

В Ефесяни 6:13 се казва: „Затова вземете цялото Божие всеоръжие, за да можете да устоите в злия ден и, като извършите всичко, да устоите.“

Понякога, след като си се молил, повярвал си, изговорил си Словото, потърсил си мъдрост и си направил всичко, което знаеш, че трябва да се направи, напътствието е просто:

Стой твърдо. Моли се. Вярвай. И ще видиш Божията слава!

Калина Касева