Кръстът отваря една огромна историческа и богословска тема.

Знакът на Разпнатия постепенно се превръща и в имперски символ на победата. Знакът на Онзи, Който отказа да повика легиони ангели, започва да бъде носен пред легионите.

А Христос беше казал:

„Или мислиш, че не мога сега да помоля Моя Отец и Той ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели?“ Матей 26:53

Той можеше да повика легионите – и не ги повика. Можеше да отговори на насилието със сила – и пое пътя към Голгота.

Няколко века по-късно обаче Кръстът вече се издига пред войски и императори. Победата над греха и смъртта започва да се свързва и със земната, военна победа.

За едни това е естествено развитие – оръдието на позора се е превърнало в символ на Христовата победа. За други именно тук започва подмяната – знакът на саможертвата постепенно се превръща и в знак на силата и властта.

И тогава остават няколко неудобни въпроса.

Как Кръстът на Христос, Който отказа да повика легиони в Своя защита, се превърна в знак, под който християните тръгваха да унищожават своите?

Къде свършва естественото развитие на един символ и къде започва злоупотребата с него – превръщането на Кръста от знак на саможертвата в оправдание на силата?

И може би най-трудният:

Когато Кръстът тръгне пред легионите, това триумф на Кръста ли е – или вече промяна на самата идея за победата?

Автор: п-р Ангел Пилев