И така, израилският цар събра пророците – четиристотин мъже – и ги попита: „Да тръгнем ли на война срещу Рамот-Галаад, или не?“ „Тръгни – отговориха те, – защото Бог ще го предаде в ръцете на царя.“ Но Йосафат попита: „Няма ли тук друг Господен пророк, когото да попитаме?“ Израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един пророк, чрез когото можем да се допитаме до Господа, но аз го мразя, защото никога не пророкува нищо добро за мен, а винаги лошо. Това е Михей, синът на Имла.“ „Царят не бива да говори такива неща“ – отвърна Йосафат.

2 Летописи 18:5-7
Една от опасностите за лидерите е да се обграждат с хора, които казват само това, което искаме да чуем, и потвърждават всичко, което вече сме решили да направим.

Това са така наречените хора, които винаги казват „да“. Те никога не възразяват, не отправят предупреждения и не излагат аргументи в полза на нещо различно от това, което обмисляме.

Не става въпрос за търсене на „трудни“ хора, които винаги не са съгласни с нас или с ръководството ни, тъй като и това не е здравословно. Говоря за хора, които могат свободно да споделят истинското си мнение. Те могат да изразят прозрения и съвети, дори когато се различават от нашите.

Проблемът обаче не се свежда само до хората, които винаги казват „да“. Проблемът е в сърцето на лидера и в подхода ни към ръководенето. Водачите наистина трябва да вземат информирани решения. Но как го правим? Дали го правим сами и след това очакваме околните да се съгласят с нас? Или оставяме място другите да изкажат мислите си и претегляме техния принос, преди да вземем решение? Търсим ли потвърждение за вече взети решения? Или търсим прозрения, които да ни помогнат да ги вземем?

Истинският въпрос обаче е какво казва Господ и кой Го чува или наистина говори от Негово име? Като християнски лидери ние искаме преди всичко да следваме Господа по най-добрия възможен начин. Това, което наистина искаме, е не само да развиваме собствените си взаимоотношения с Бога. Имаме нужда да получаваме напътствия от други хора, известни със своя живот с Господа и способността си да разпознават волята Му или да дават съвети, произтичащи от молитва и съвместно търсене на Божията воля.

Вярвам, че трябва да внимаваме както да не се обграждаме единствено с хора, които винаги казват „да“, така и да не се обграждаме с хора, които преследват собствени цели и държат на собственото си мнение. Вместо това е добре да се обградим с мъдри и смирени хора, които търсят Господ. Те трябва свободно да споделят с нас прозренията си относно ситуациите, пред които се изправяме, и решенията, които вземаме като лидери.

Бен Фоли