„Народи, поклонете се“ е един от най-известните англоезични химни. Той е създаден по модела на псалмите в стихотворна форма. Основава се на Псалм 100. Псалмът е библейски призив към всички хора да почитат Бога с радост и благодарност.

Химнът традиционно се свързва с името на Уилям Кет – шотландски протестантски пастир и преводач на псалми от XVI век. Смята се, че Кет е създал тази английска стихотворна версия, докато е бил в изгнание в Женева (Швейцария). Това се случва по време на управлението на английската кралица Мария I. Тогава протестантските богослужения са били силно ограничени.

Химнът за първи път се появява в „Англо-женевския псалтир“ от 1561 г. Това е сборник с псалми в стихотворна форма, използван от англоговорящите протестанти в изгнание в Женева. Превръщайки Псалм 100 в стихотворение на английски език, подходящо за пеене, Кет спомага посланието му да стане достъпно за вярващите. Поклонението не е запазено само за един народ или нация, а е радостна покана, отправена към „всички хора, живеещи на земята“.

Текстът се помни най-вече заради силния си призив към радостно поклонение:
„Народи, поклонете се на Бога, наший Господар
познайте вси създателя, Всесилния над всички Цар…“

Мелодията е една от най-трайните и устойчиви мелодии в християнската химнография. Обикновено тя се приписва на френския композитор Лоа Буржоа, който има значителен принос към Женевския псалтир.

Повече от четири века по-късно химнът остава мощно изражение на всеобщо възхвала, благодарност и общо поклонение, обединявайки поколения християни чрез една от най-старите запазени традиции на английското общоцърковно пеене.

Източник: Hymns of Praise