Господи, научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Псалм 90:12

Когато се сблъскате със смъртта – било то чрез преживяване на прага на смъртта или внезапната загуба на близък човек – това неизбежно води до няколко съществени въпроса: „Какъв е смисълът на живота? Защо съм жив и за какво всъщност живея?“

С други думи, какво ви кара да станете от леглото сутрин?

Какво кара кръвта ви да кипи?

Дали е будилникът, или някакво призвание ви вдига на крака всеки ден?

Всеки от нас се нуждае от мотивираща страст, от идеал, от нещо, което придава смисъл на живота ни и ни движи напред.

За съжаление, мнозина не знаят за какво живеят. Те просто „отбиват номера“, вместо да извлекат най-доброто от живота си. Любимият им ден от седмицата е „някой ден“: „Някой ден ще ми провърви. Някой ден ще се появи моят принц (или принцеса). Някой ден всичко ще се оправи. Някой ден животът ми ще се промени.“

Но докато просто понасят настоящето и чакат да се случи нещо по-хубаво, има нещо, което не предвиждат: смъртта. Те не очакват тя да се появи, докато самите те или близките им не остареят значително. Отлагат мисълта за нея за графата „Грижи, за които ще мисля след петдесет или шейсет години“. И за някои от тях това може и да се окаже така. Но рано или късно смъртта почуква на всяка врата. Библията казва, че всеки от нас има среща със смъртта: „На човеците е определено веднъж да умрат, а след това – съд“ (Евреи 9:27).

И така, нека гледаме към бъдещето с вяра и надежда, но искам да отбележа, че срещата ни със смъртта може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваме. Статистиката сочи, че на всяка секунда умират двама души, на всяка минута – 120, а на всеки час – 7000 души. Това означава, че всеки ден средно 174 000 души преминават във вечността. Авторът на книгата „Яков“ в Новия завет пише: „Откъде знаете какво ще бъде утрешният ден? Животът ви е като утринна мъгла – появява се за кратко и след това изчезва“ (Яков 4:14).

Казвам това не за да ви плаша, а за да ви мотивирам. Псалмопевецът пише: „Научи ни да осъзнаваме колко кратък е животът, за да растем в мъдрост“ (Псалм 90:12). Докато растем в мъдрост, ние осъзнаваме, че всеки ден е възможност да служим на Господ. Да допринесем за Неговото вечно царство. Да се ​​възползваме от възможностите, които Той поставя пред нас. Да излезем от зоната си на комфорт и да израснем. Да открием на какво сме способни. Да приемем всяко благословение и да му се радваме.

Ето и най-важното: живей всеки ден така, сякаш няма да имаш друг. Живей по начин, който те прави готов да застанеш пред Божието присъствие във всеки един момент.

Автор: Грег Лори