Във всеки роден на земята човек Бог е вложил Своята матрица. Сътворен е да бъде по Неговия образ и подобие. Украсен с частица от неизследимото Му многообразие, носещ винаги букет уникалност.

Дишащият човек е изтъкан от премъдростта Божия да стане утроба на Неговия план за себе си. Дали ще износи плода на живота си – зависи от пъпната връв със Създателя му. Той е толкова желан, мечтан, плануван от Бога да се роди на тази грешна земя, че му е дадено най-голямото право във вселената: да ИМА СВОБОДНА ВОЛЯ в решенията си. Платена е най-скъпата цена на Кръста. Написан е най-добрият отворен сценарий за пребиваването му.

Излизайки от утробата на майка си с прерязана връв, на човека е подарено това свещено право да потърси и пожелае духовната връв със своя Отец на небесата. Защото както не е създаден да живее в самота и отшелничество във физическия свят, така и в духовния. Без тази захранваща духа му връв той е оголен и незащитен. Обречен е на лутане, извращения и страдания. И така се ОБЕЗ-ОБРАЗ-ЯВЯ. Губи образа. Винаги ще е атакуван от обвинителя на човешкия род, „ходещ насам- натам по земята“. И ще е отворена врата за цялата му армия мъчители. Докато окончателно не го „окрадне, заколи и погуби“.

Писано е: „Каквото е горе, такова е долу“. За да четем небесната мъдрост в земната реалност. Женската утроба е видимият символ на онова, което е в духовния свят. Триединни сме (дух, душа и тяло), както е и самият Бог-Пресвета Троица.

Ако сърдечните ни очи не потърсят „горе“ онази Истина, която бе свалена тук, „долу“ на земята от Сина Исус, ще сме извън най-добрия спасителен сценарий за нас. Пишем го и собственоръчно с решенията си всекидневно. Ако не потърсим, ще сме като онзи космонавт от фантастичните филми, който изпусна въжето към станцията и се пръсна в космоса.

Бог Единствен знае как да извади човека на бял свят от майчината утроба. Кога да се задейства и износи небесният плод на битието ни.

Плацентата без пъпната връв не дава живот. Тя изниква и се оформя в бременната жена само тогава, когато се заражда нов човек. Бог, Който е Любов, е изплел вързоп разцъфваща любов в утробата на жената. И пъпна връв, за да стане люлка за следващата Му любов. Така е и в духовните ни пътища.

Във физическия свят трябва да се отреже връвта, свързваща детето с майката, за да започне новият живот. В духовния е огледално обратно. Детето търси онази видима само за духа нишка, съединяваща го със Създателя.

Дали ще износим духовния плод на живота си – знае само Той. Много е тъжно да го абортираме...

Да избираме подадената ни отпреди две хилядолетия пъпна връв зависи само от нашата воля. А Бог винаги помага. Това е природата Му – Любов, която се раздава.

Таня Самоковлиева