Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят. Благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост. На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата. И на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема. И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.
(Лука 6:27-36)
Проповедта на планината е непресъхващ източник на мъдрост. Мой близък 15 години изучаваше текстовете и пак не смяташе, че е открил всички истини в думите на Исус. Днес искам да погледнем едни често криворазбирани думи. Какво всъщност разбираме под прословутото обръщане на другата буза? Наистина ли смятаме, че Исус ни призовава когато сме удряни и насилвани, да прекланяме глава в покорство и да не правим нищо по въпроса? Нека да прочетем още веднъж пасажа и да видим какво казва текстът и какво предполага контекстът.
В Матей 5:38-39, доста по-известният пасаж на същата проповед, заповедта на Христос е предхождана от думите: “Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб“”. Исус тук припомня постановяването на Божия закон (Изх. 21:24; Лев. 24:20). Според Закона наказанието „око за око“ (днес пренесено в принципа за пропорционалност, използван в съда) се прилага единствено след получена присъда, а не при саморазправа, т.е. трябва да е “както определят съдиите”. Дори наредбата е дадена на самите съдии, за постановяване на справедливостта в царството (вж. Втор. 19:15–21).
По-късно обаче юдеите изопачават прилагането на този закон. Изглежда, че те превръщат тези думи в оправдание за налагане на мъст и саморазправа. Враждите въобще не стигали до съд. Личното възмездие често стигало до крайности и било връщано повече зло, отколкото било направено в началото.
Думите на Исус в този пасаж целят да върнат истинския дух на Божия Закон. Цялото повторение на “чули сте… аз ви казвам” всъщност има за цел да посочи фундаменталната основа, върху която Господ гради Своето царство. Исус въобще няма предвид буквално, че ако бъдем ударени по едната страна на лицето, трябва да позволим и другата да бъде ударена.
В библейски времена, както често е и днес, плесницата няма за цел да нарани физически, а по-скоро представлява обида, нанесена с намерението да предизвика някаква реакция, да причини конфликт. И тогава, ако някой се опитва да въвлече друг във вражда с обида, получилият обидата трябва да се въздържа от отмъщение и да търси справедливост по законния ред. Жан Жак Русо казва, че „обидите са аргументи, използвани от онези, които грешат“. Дори Ганди е схванал библейския модел: „Първият принцип на ненасилственото поведение е несътрудничество с всичко унизително“. Отказът от отмъщение е истинската сила, която приковава погледа към Христос.
Исус ни учи да избягваме конфликтите, да търсим мир и да се молим за всеки. Да не раздаваме лично правосъдие и да не отмъщаваме. А когато мирът вече не е възможен, законът казва да се обърнем за помощ към тези, на които е отредено да дават такава. Колко различна е тази интерпретация от обичайното мнение, че този пасаж поучава да търпим насилника и да обръщаме бузата, за да може той да ни удари отново!
Автор: Марти Райчинов