Жената на един от пророческите ученици извика към Елисей: „Слугата ти, мъжът ми, умря, а ти знаеш, че той се боеше от Господа. Но сега кредиторът му идва да вземе двете ми момчета за роби.“ Елисей ѝ отговори: „Как мога да ти помогна? Кажи ми, какво имаш вкъщи?“ „Слугата ти няма нищо там – каза тя, – освен едно малко гърне с маслиново масло.“ Елисей каза: „Отиди и поискай празни съдове от всичките си съседи. Не искай само няколко. След това влез вътре и затвори вратата след себе си и синовете си. Наливай масло във всички съдове и щом някой се напълни, го оставяй настрана.“ 4 Царе 4:1-7
Едно от нещата, които ме впечатляват в тази ситуация, е начинът, по който вдовицата се обръща към пророка с проблема си. Изглежда, че тя очаква да прехвърли отговорността и да остави проблема в ръцете на пророка. Все пак той е Божият човек, а тя е просто бедна вдовица, чийто съпруг я е оставил с дългове и в много уязвимо положение. Тя се намира в критична ситуация. Кредиторите са на път да отнемат всичко – включително децата ѝ, – за да си възвърнат дължимото. Тя е в пълно отчаяние и изпаднала в паника.
Вдовицата обяснява проблема подробно на пророка. Отговорът му е интригуващ и, според мен, важен за нас като лидери днес. Макар тя да прехвърля проблема върху него, той реагира, като оставя отговорността за проблема у самата нея. Пита я как може да помогне, но веднага след това пита какво тя има в дома си.
Не пропускайте същината на случващото се тук. Много хора днес очакват другите – особено лидерите и пастирите – да решат проблемите им. Но няма как лидерите или пастирите да поемат чуждите проблеми като свои. Макар да трябва да проявяваме състрадание, трябва да внимаваме да не създаваме зависимост. Не трябва да лишаваме хората от решението и потенциала, които Бог може би вече е вложил в живота им. Възможно е просто да се налага те – а и ние – да се вгледаме по-внимателно и задълбочено, за да ги видим.
Имам предвид следното: Елисей наистина пита как може да помогне, но пита и какво има тя в дома си. Тук се случват две неща. Първо, Елисей дава ясно да се разбере, че не може просто да поеме проблема върху себе си. Ние също не можем да поемаме лична отговорност за проблемите на другите. За хората може да бъде изкушаващо да се опитат да прехвърлят проблемите и нуждите си върху другите. Това се случва, когато се чувстват напълно претоварени и безпомощни да се справят сами. За лидерите може да бъде изкушаващо да приемат този обмен. Вместо това трябва да върнат проблема на човека и да му помогнат да се справи сам. Така той запазва отговорността за решението.
Второ, Елисей не използва собствените си ресурси, за да премахне проблема на жената. Вместо това той насочва вниманието ѝ към онова, с което тя разполага. Тя може да го използва като част от решението на ситуацията си. Това е важно както на лично, така и на организационно ниво. Понякога просто насочваме повече от собствените си ресурси към хората и проблемите. Вместо това трябва да създадем среда, в която потенциалът и ресурсите на другите могат да бъдат използвани и разгърнати максимално. Така създаваме зависимост и потискаме творчеството. Ние създаваме нездравословна нагласа от типа „какво можеш да направиш за мен“. Вместо това трябва да насочим вниманието върху „какво вече ми е дал Бог, което да използвам?“. С други думи, пропускаме да дадем сила на хората и да ги насочим да видят, че Бог вече им е дал всичко необходимо. Те могат да изпълнят призванието си и да се справят с проблемите си.
Първоначално жената с досада заяви, че няма нищо в дома си, с което да реши този проблем. Все пак тя спомена между другото, че разполага с едно гърне с масло. То не беше много и само по себе си не стигаше за решаване на проблема. Все пак беше нещо – едно начало. И тук често пренебрегваме онова, което не изглежда като цялостно решение на нуждата в дадения момент. Вместо да видим и насърчим използването на наличното като отправна точка за справяне със ситуацията. Ние се съсредоточаваме върху разликата между това, с което разполагаме, и нуждата, която виждаме. В резултат на това не предприемаме нищо и не използваме наличните ресурси. Оказваме се парализирани и неспособни на действие, докато чакаме някакво външно решение, което може никога да не дойде.
Елисей ѝ каза да започне с гърнето, което вече има. След това да обиколи съседите си и да поиска още празни съдове. След това ѝ заръча да затвори вратата и да започне да пълни другите съдове с масло от своето гърне. Това е неоспоримо.
Точно тогава се случи чудо. Бог се намеси, тъй като маслото от нейния съд се умножи достатъчно, за да напълни и останалите съдове. Потокът от масло спря едва когато не останаха повече празни съдове. Тогава Елисей ѝ каза да продаде напълнените съдове. Така жената успя да изплати дълга си, да запази децата си и да живее от остатъка от средствата.
С други думи, Елисей внимаваше да не лиши тази жена от личната отговорност и от възможността сама да стане свидетел на Божията намеса в нейната ситуация. И тук виждаме, че макар намеренията ни да са добри, понякога се опитваме да заемем мястото на Бога в живота на другите, като решаваме проблемите им със собствени средства, вместо да ги насочваме към лична отговорност и използване на онова, което Бог вече им е дал, и да ги насърчаваме да положат усилия за решаването на собствените си трудности. Този подход е много по-труден и може да отнеме повече време, отколкото ако сами разрешим проблема набързо, но е по-добрият начин да постъпим спрямо другите.
Спомняте ли си случая, когато Исус срещна един парализиран човек при къпалнята Силоам (описан в Евангелието от Йоан, глава 5)? Първо Той попита човека дали иска да оздравее. На пръв поглед този въпрос може да изглежда безчувствен. Но след това Исус му каза да стане, да вземе постелката си и да проходи. Макар че Исус беше Този, Който даде силата и благодатта човекът да направи онова, на което иначе не би бил способен сам, Той същевременно го призоваваше към лична отговорност. Въпросът Му дали човекът иска да оздравее всъщност засягаше въпроса за зависимостта. Беше ли готов той да поеме личната отговорност, която идва с изцелението и с това вече да не зависи от другите, които да вършат всичко вместо него?
Мнозина са свикнали – и дори се чувстват удобно – да разчитат на другите и на техния тежък труд, вместо да поемат лична отговорност, да използват онова, което Бог вече им е дал (колкото и малко да е то), да проявяват находчивост и да се доверяват, че Той действа в живота им. Вместо това те искат ползата и благословението, произтичащи от ходенето с Бога, но желаят някой друг да извърши тежката работа, свързана с това ходене, и да свърши всичко вместо тях. Както приятелят ми отбеляза в урока си по темата, семената са малки, но потенциалът им е неограничен, ако се използват правилно. Не бива да пренебрегваме скромното начало, а трябва вярно да използваме малкото, което Бог ни е дал.
Като лидери, нека внимаваме да не заемаме мястото на Бога в живота на другите и да не ги лишаваме от възможността да използват това, което Той им е дал. Това би могло да укрепи вярата им, докато виждат как Бог действа и се намесва пряко в живота им. Хората не бива да гледат на нас като на велики Божии мъже и жени, които единствени могат да разрешат ситуациите или проблемите им. Вместо това, трябва да им помагаме да видят, че Бог може да върши велики неща в живота им, стига те да Му се доверят дори за малкото, с което разполагат в началото, и да го развият с малко творчески усилия.
Въпроси, които да си зададем относно лидерския си подход към проблемите на хората:
В кои случаи може би лишаваме хората от възможността Бог да действа пряко в живота им, като се опитваме да разрешим проблемите им твърде бързо със собствени ресурси?
Как можем да насърчим хората да използват дори малкото, което Бог им е дал, вярвайки заедно с тях, че ще видят как Бог върши велики неща, докато те действат?
Как можем да избегнем създаването на зависимост от нас и вместо това да дадем възможност на другите да разпознаят какво Бог им е дал като умения, таланти, дарби и ресурси?
Как да внимаваме да не заемаме мястото на Бог в живота на другите, а да ги призоваваме към лична отговорност за проблемите им и към доверие, че Бог ще се намеси в ситуациите им?
Какво може да означава това за необходимите промени в подхода на вашето лидерство по отношение на посрещането на нужди, реализирането на проекти и осигуряването на финансиране?
Автор: Бен Фоли