При четене на Библията стигнах до Второто послание на апостол Павел до коринтяните. Винаги, когато е възможно, чета посланията от Новия завет на по-големи части или дори изцяло. Това ми се струва най-близко до традицията на първите християни, тъй като в древните църкви посланията са четени на глас за всички.
Докато четях, бях особено впечатлен от така наречената „Проповед на безумните“ в глави 11 и 12. Павел се защитава по необичаен начин: Църквата в Коринт сякаш е заслепена от впечатляващите преживявания и истории на така наречените „превъзходни апостоли“. И той самият сега иска да се „похвали“, но не с успехите си, а със страданията си, със слабостите си и преследванията, които трябва да изтърпи. По този начин той се прави на „безумен“ и показва ясно колко изкривени понякога могат да бъдат нашите човешки разбирания.
Опасна свръхсамоувереност
Преди да се задълбоча в „Проповедта на безумния“, бих искал да ви разкажа една още по-древна история. Тя е за Дедал, гръцки скулптор, известен с изобретенията си. Може би той е най-известен със способността си да лети. Дедал отива в Крит, за да работи за цар Минос и построява известния лабиринт. Когато по-късно Дедал иска да напусне острова, Минос не му позволява. Затова той измисля необичаен план за бягство: прави крила за себе си и сина си Икар от пера, свързани с восък.
С тези крила те успяват да избягат към гръцкия континент. Но Икар е толкова развълнуван от летенето, че пренебрегва предупрежденията на баща си и се издига все по-високо. Дедал го предупреждава да не лети близо до слънцето, но Икар не го слуша. Накрая топлината разтопява восъка, перата се разхлабват и Икар пада в морето.
Историята илюстрира колко опасни могат да бъдат прекалената самоувереност и очарованието от необикновени преживявания.
„Безумният“ Павел
Подобно послание откриваме в „Проповедта към превъзходните“ на ап. Павел. Във 2 Коринтяни 12 глава той разказва за впечатляващи духовни преживявания, но говори и за своя „трън в плътта“. Павел разбира, че не може да живее на по-високо ниво от другите, тъй като това лесно би могло да доведе до гордост и самохвалство.
Този пасаж представлява успешен опита да се пропивопостави на самовъзвеличаващите се „превъзходни апостоли“ в Коринт. Представете си, ако бяха попитали църквата за „скорошно свидетелство“: „какви вълнуващи неща се случиха в духовния ви живот през изминалата седмица?“, учителите, които бяха съперници на Павел, вероятно щяха да разкажат за необикновени преживявания – божествени думи, небесни видения или среща с ангели.
Павел, от друга страна, разказва за събитие, случило се преди четиринадесет години. Той изглежда няма представа какво всъщност се е случило. Не предлага обяснение за случилото се, но е достатъчно да знае, че Бог е наясно. „Превъзходните апостоли“ може би са си помислили: „Павле, нямаш ли нещо по-ново да съобщиш? Нямаш ли видения напоследък?“
Виденията и откровенията могат да бъдат истински и необикновени духовни преживявания. Тези състояния са различни от обичайните състояния на ума и съзнанието, с които повечето от нас са запознати. Те могат да бъдат дълбоко окуражаващи и да ни дадат поглед към вечността. Те обаче не са предназначени да ни представят като по-специални.
„Помни, че и ти си смъртен“
В древността римските императори и пълководци по време на триумфалните си шествия имали роб до себе си. който им шепнел в ухото: „Помни, че и ти си смъртен!“. Напомняне, че гордостта ни може да бъде опасна. Павел също напомня за собственото си несъвършенство, което той нарича „трън в плътта“.
Нека си представим как би могло да се развие положението, когато Павел разказва на коринтяните за това трудно преживяване: Слушателите чакат със затаен дъх да видят какво ще се случи по-нататък. Може би „превъзходните апостоли“ му казват, че подобно нещо не може да бъде Божията воля и го насърчават да се съсредоточи върху победата на Исус, за да се освободи от това бреме.
Но Павел съобщава за нещо различно: Той три пъти е молил Господ за изцеление. Коринтяните може би са очаквали, че Бог ще се намеси и ще премахне бремето най-късно до третия път. Но Божият отговор на тези молитви е изненадващ. Павел получава слово, което не го възвеличава чрез някакво специално духовно постижение, а го насочва към Божията благодат. Това не е слово, което насърчава самочувствието. Вместо това, то е едно от най-утешителните, лечебни и укрепващи „слова на Господа“:
„Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се проявява съвършено. Затова с още по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да почива в мен силата Христова.“ (2 Коринтяни 12:9)
В известен смисъл това е основният урок, който Павел иска да предаде на коринтяните на нас също: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ (2 Коринтяни 12:10)
Паралели с днешния ден
Докато пишех тази публикация в блога, непрекъснато ми идваха на ум паралели с днешния ден. Бих искал да ви оставя въпроси за самоанализ:
Къде рискуваме да отдадем повече доверие на зрелищните и примамливи преживявания на съвременните „превъзходни апостоли“, отколкото на фундаменталните библейски истини?
Социалните медии предлагат огромен потенциал за разпространение на подобни послания от „превъзходни апостоли“.
Как можем да анализираме критично тази информация и да разработим подходящи „филтри“?
Дали и ние живеем с „трън в плътта“?
Как се справяме с него – прави ли ни по-силни или ни кара да се отчайваме?
Автор: Бийт Кунц
Източник: Alliance Ptesse
Превод: п-р Бедрос Алтунян