Елисей взе наметалото, което беше паднало от Илия, и удари с него водата. „Къде е сега Господ, Богът на Илия?“ – попита той. Когато удари водата, тя се раздели надясно и наляво и той премина от другата страна.
4 Царе 2:14

Размишлявам върху тази история и поуката, която тя носи за живота и лидерството. Тази ситуация се разиграва непосредствено след като Илия е възнесен на небето по драматичен начин. Точно преди това събитие Елисей е поискал от Илия двойна мярка от неговото помазание. Сега, след като Илия е взет на небето, наметалото му, което е „паднало“, бива взето от Елисей. Той взема наметалото, удря водата, пита къде е сега Господ – Богът на Илия, става свидетел как водата се разделя и преминава отсреща. Всички тези детайли са силно символични и значими. Нека да ги разгледаме по-подробно в тези размисли за лидерството.

Наметалото: Не е случайно, че наметалото на Илия е единственото нещо, останало след възнесението му на небето. Наметалото, паднало от него, символизира помазанието и пророческата власт, съпътствали земното му служение. То е и първият знак, че молитвата на Елисей за двойна мярка е чута. Но това, което искам да видим в жеста на Елисей да вземе наметалото на Илия, е поемането на отговорност и продължаването на духа и призванието, които са почивали върху неговия някогашен наставник.

Божието дело на земята е предназначено да продължи и след живота на онези, които са били преди нас. Един пастир, когото познавам – Марк Батърсън, обича да казва: „Ние мислим за тук и сега. Бог мисли за народи и поколения!“ Но е необходима готовност от страна на Елисей да поеме отговорност за „наметалата“, които са оставени след другите.

Трябва да продължим оттам, докъдето са стигнали предходните. Лидерите трябва да поемат лична отговорност, ако искат Божието благословение върху живота, лидерството и служението си. В това има тежест, която не бива да се пренебрегва, а трябва да се усети. Макар че яремът на Исус е лек, а товарът – поносим, ​​това все пак си остава ярем и товар, които трябва да поемем.

Въпросът: Когато Елисей удря водата, той задава въпроса: „Къде е сега Господ, Богът на Илия?“ Трудно е да се определи с какъв тон е изречен този въпрос, докато четем текста. Дали Елисей го е задал от отчаяние и съмнение? Или го е направил с вяра, за да видят околните и да разберат, че Бог, действал чрез живота на Илия, действа и сега чрез Елисей? Какъвто и да е бил случаят, макар Илия да си е отишъл, разделянето на водите е доказало на всички, че Богът на Илия не си е тръгнал! Може би и ние трябва да задаваме въпроса „Къде е сега Господ, Богът на Илия?“ в нашето служение – не защото не вярваме, а за да станем свидетели на силата Му, действаща тук и сега.

Ударът по водата: Елисей не просто пита къде е Богът на Илия. Той удря водата с наметалото на Илия. Това е от голямо значение. Той не се ограничава само до въпроса, не вдига безпомощно ръце в очакване на знак от небето. Той отново поема лична отговорност, превръща вярата си в действие и удря водата. Едва тогава водите се разделят. Дали Елисей е разделил водата? Не. Елисей е ударил водата, а Бог е разделил водите. Това е балансът между човешката отговорност и зависимостта от Бога.

Това чудо изисква Божията намеса, но е предшествано от човешко действие. Макар Бог да няма „нужда“ от никого от нас, Той избира да действа чрез Своите хора. Това е свещена привилегия и отговорност, която ни кара да се замислим сериозно. То също така показва, че Бог действа чрез хората Си, когато те предприемат действия, продиктувани от вяра. Нашето човешко послушание си взаимодейства с Божието чудотворно действие.

Ако искаме да видим Бога на светиите от миналото, трябва да ударим водите пред нас днес, готови да бъдем „безумци заради Христос“. И отново, както казва Марк Батърсън: „Ако не си готов да изглеждаш глупаво, значи си глупав. И точно затова толкова много хора никога не са построили ковчег, не са повалили гигант и не са ходили по вода.“

Прекосяването на реката: В тази история има още един момент. Елисей не само взе наметалото на Илия, удари водата, зададе въпроса и стана свидетел как тя се раздели. Той също така прекоси от другата страна. Това отново е изключително символично и значимо. Елисей оставяше зад гърба си реалността на досегашния си живот и преминаваше към нов живот, който го очакваше. Не искам да пропуснем значението не само на цялата тази символика, но и на съвсем реалното физическо измерение на тези действия. Нямаше нищо особено трудно или необичайно в самите физически действия, които Елисей извърши. Но когато Бог добави благословението Си към живота ни, Той внася свръхестественото в обикновените ни действия.

Помислете за момента, в който Исус превърна водата във вино. Той включи в процеса намиращите се наблизо слуги, като им даде прости инструкции. Изпълнението им доведе дотам, че те разбраха как се е случило чудото с превръщането на водата във вино. Простите, дори чисто физически действия на послушание, имат значение.

Заглавието на тази тема за лидерството е „Отговорна зависимост“. От решаващо значение е тези две думи да бъдат съчетани и балансирани. Не само нашите човешки действия или отговорност ще осъществят онова, към което Бог ни е призовал. Ние зависим от Него, от Неговата сила и промисъл.

Ние не сме Бог и не е наша отговорност да вършим онова, което единствено Той може да извърши в и чрез живота ни. Но не можем просто да стоим пасивно и да чакаме Той да действа, без същевременно да поемем своята човешка отговорност. Все пак не бива да мислим, че Бог действа единствено чрез тежки усилия. Понякога именно обикновените, прости и верни постъпки на послушание водят до Божията божествена намеса в и чрез нашето служение. Поеми щафетата. Задай въпроса. Удари по водата. Премини отсреща. Стани свидетел на Бога на Илия – тук и сега!

Бен Фоли