Християните понякога пренебрегват една доста деликатна тема: как да отправяме предизвикателства, да мотивираме и да насърчаваме другите вярващи.
Апостол Павел пише: „Правете всичко възможно, за да живеете в мир с всички“ (Римляни 12:18). Макар думите му да имат практическо приложение в ежедневните ни взаимоотношения с хората, трябва да помним, че мирът – т.е. отсъствието на конфликт – невинаги е крайната цел за вярващите. Нашата цел е да се покоряваме на Бога и да изпълняваме Неговата воля в този свят. А понякога тази цел ни изважда не само от зоната ни на комфорт, но и от състоянието на спокойствие.
Като вярващи, ние сме част от Божията църква, част от тялото на вярващите. Подобно на човешкото тяло, духовното тяло на Христос функционира най-добре, когато отделните му части работят в синхрон. Но предвид многобройните елементи, които взаимодействат помежду си, невинаги е така.
Конфликтите – моментите, в които вярващите губят синхрон помежду си – са неизбежни. Но нуждата от общение остава непроменена. Когато познавате Бога, ще имате желание да бъдете сред Божиите хора. И често, когато се окажете откъснати от общението с Бога, ще установите, че сте загубили връзка и с другите вярващи. Може да се уловите да казвате неща като: „Не съм сигурен дали искам да ходя на църква днес. Пък и там има толкова много лицемери. Когато отида, се чувствам осъждан.“
Хората често цитират Матей 7:1: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Този стих обаче би могъл да се преведе и като: „Не осъждайте, за да не бъдете осъдени“. Не бива да осъждаме другите хора. Но преценката (оценката) е нещо, което е добре да правим един за друг. Правим го, като си помагаме, насърчаваме се и, ако се наложи, се коригираме взаимно.
В Притчи 27:17 се казва: „Желязо желязо остри; така и човек изостря характера на приятеля си“. Понякога може да прехвърчат искри, но резултатът е двама души с изострени духовни сетива и качества. Ето защо си запазвам правото – ако се наложи – да вляза в открит разговор с друг християнин, който е поел в погрешна посока. Както се казва в 10-та глава на Посланието към евреите: „Нека да се насърчаваме един друг към любов и добри дела. И нека не пренебрегваме събиранията си – както някои имат навика да правят, – а по-скоро да се насърчаваме взаимно, особено сега, когато денят на Неговото завръщане наближава“ (стихове 24–25).
Бог иска от нас да бъдем святи хора – но не в смисъл на онова високомерно отношение, при което някой гледа на другите отвисоко и с пренебрежение. Напротив, да бъдеш свят човек означава да живееш така, че да почиташ Бога, и всеки ден да се стремиш да ставаш все по-подобен на Исус.
Хората, които са готови да поемат риска от такъв разговор, за да помогнат на своите братя и сестри във вярата да постигнат това, заслужават да бъдат приети с радост и оценени подобаващо. Те вършат значимо дело за Божието царство.
Въпрос за размисъл: Как би изглеждало на практика, ако насърчаваш и подкрепяш някой друг вярващ в неговия път с Христос?
Автор: Грег Лори