„Светът посреща с надежда изборът на Обама“.
„Обама ще донесе мир в региона“.
„Обама ще спре войната и ще вдъхва надежда“.
Спомням си деня – 20 януари 2008 г. Тогава се състоя инагурацията на президента Барак Обама. В този ден 44-тият президент на САЩ встъпи в длъжност. Помня как той, съпругата и децата му застанаха пред около 2 млн. души, събрани пред Капитолия, приеха радостните им възгласи и поздравления. Помня как Барак и Мишел Обама обгърнаха с ръце Библията на Ейбрахам Линкълн от 1861 г. и положиха клетва, а известният пастор и писател Рик Уорън се помоли за президента и семейството му, за страната и света. Молеше се Бог да дава мъдрост на първия чернокож президент на Страната на свободата. Днес Барак Обама заявява: „Ние и двамата сме посветени християни и може би позицията ни няма да бъде харесана от други, но когато мислим за вярата, знаем, че в основата й стои не само това, че Христос се жертва за нас, но и златното правило, а именно да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас“.
Въпреки тези много духовни думи 4 години след встъпването си във властта американският президент разбуни духовете, когато наскоро се обяви за легализирането на гей браковете. Може би това е предизборен ход. Все пак Обама влезе вече в битката за нов мандат и се опитва да вдигне рейтинга си, а може би наистина е убеден, че „двойките от един и същи пол трябва да имат възможността да сключват брак“. Няма значение, но човекът, който се закле пред Библията и нарече себе си християнин, няма право да погазва Божите закони. Господ е противник на всяка хомосексуална връзка. За Него хомосексуализмът е мерзост.
Не знам доколко Обама и семейството му познават Библията, но ето какво казва тя за подобни деяния: „С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота“ (Левит 18:22).
„Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота“ (Левит 20:13).
„Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже“ (Римляни 1:27).
„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакийците“ (І Коринтяни 6:9).
Предполагам, че изказването на американския президент в защита на хомосексуалните бракове е продиктувано от желанието му да спечели повече привърженици. Още повече, че от 2004 г., когато той влезе в голямата политика, мнението му относно хомосексуалните взаимоотношения е „еволюирало“. Тогава заяви, че като християнин разбирането му за брака е, че той е възможен единствено между мъж и жена. В САЩ има много хомосексуалисти, а не са малко и поддръжниците им сред хетеросексуалните. За Барак Обама не е толкова страшно да се лиши от гласовете на 30-те милиона евангелисти. А и едва ли всички те са противници на президентското мнение – две християнски деноминации изразиха подкрепата си към думите му. Обама получи одобрението и парите на много хора. За него актьори, певци и други известни личности дадоха аплодисментите и подкрепата си, а и 15 млн. дарение за кампанията му. За президента си струва да загуби малкото гласове на истинските християни, които знаят, че компромисите с Бог и Словото Му са немислими, за да спечели милионите гласове на всички, за които сексуалната ориентация е само право на избор и пренебрегват последствията от него. Знам, че в много страни има църкви, в които служат хомосексуалисти и в които тези връзки не са последвани от призив за покаяние. Библията казва, че това е грях и всеки, който го върши и одобрява, ще бъде в ада. За съжаление не са малко християнските политици, които мислят повече за имиджа и преизбирането си, отколкото за чистотата на вярата и светостта. Ние често постъпваме по същия начин, правейки компромис с вярата, Бог, Словото Му и светостта, на която сме призвани. На нас може да ни се струват малки и незначителни компромисите, продиктувани от обстоятелствата в живота, но не и за Бог. Преди време мои познати бяха поставени от работодателя си пред избора, дали да останат верни на Бог, или да подпишат документи с невярно съдържание. Йосиф беше поставен пред подобен избор. Съпругата на господаря му се опитваше да го съблазни, но той отбиваше атаките й. Тя може би го е увещавала, че никой няма да разбере, ако легне с нея, или го е заплашвала, че ако не го направи, ще си изпати. Йосиф беше изправен нееднократно пред избора, дали да остане верен на Бог и да страда, или да допусне компромис с вярата си. Той направи правилния избор. За него беше важно да не съгреши пред Бог (Битие 39:9). Исус Навин направи изповед в края на живота си, че той и неговият дом ще бъдат верни на Бог. Той призова и народа да реши на кого иска да служи. Божият човек осъзнаваше, че не може да се служи на двама господари и че верността към Бог изключва компромисите с вярата (Исус Навин 24:15–19).
Защо ние правим компромиси? Може би искаме да сме по-модерни. Може би сме на мнение, че в нашето съвремие нещата не са такива, каквито са били в библейските времена, и дори че Библията съдържа добри идеи, които обаче нямат общо с днешния свят.
Наскоро чух за една църква в Чикаго, построена от Рокфелер, който живеел с принципа, че трябва да дава една десета от печалбата си за благотворителност. Днес тази църква е място, където всякакви нехристиянски вероизповедания могат да се събират и да провеждат своите богослужения. Странно, нали? Църквата е храм, където се събират вярващи хора, за да се покланят на Бог. В Новия завет всеки християнин е наречен храм на Бога (І Коринтяни 3:16, 17). Ние сме призвани да пазим този храм. От какво се руши един храм? Каква беше причината Христос да прогони търговците от храма (Матей 21:12)? Нечистотата съсипва святостта и прогонва Святия Дух. Компромисите с вярата замърсяват живота ни. Често намираме оправдания за действията или бездействията си спрямо греха, но Библията ясно ни казва да бягаме от греха и дявола (Ефесяни 4:27) и да не се съгласяваме, ако грешните ни прилъгват (Притчи 1:10).
Компромисите с греха в живота ни са като праха по каучуковите растения. Те са толкова чувствителни към праха, че дори един ден да не бъдат почистени, светлината не достига до растението и то умира бавно. Поради тази причина се налага листата му да бъдат бърсани редовно. Живеейки в този свят, лесно можем да съберем „прашинки“ от греха. Оставени да стоят върху нас, те започват да образуват слой от „прах“, който замърсява живота ни и ни пречи да бъдем в близост до Бог. Единственият начин да се справим с „праха“ в живота си е да изповядаме греха си на Бог. Единственият начин да спрем да правим компромиси с вярата си е да се посветим изцяло на Бог и ежедневно да разпъваме своето Аз. В началото стои една крачка, едно решение. Призивът на Илия към евреите е много силен: „Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова, е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него!“ (ІІІ Царе 18:21)
Какъв е нашият отговор?