Някои химни се раждат след радостни събития. Други извират от най-дълбоките рани на човешкото сърце. Песента „Колко драгоцен приятел“ е от втората група. Това е химн, роден от съкрушено сърце, лична трагедия, непоколебима вяра и откритието, че дори когато човешката подкрепа ни изостави, Исус остава верен приятел.
Историята започва с един млад ирландец на име Джоузеф Медликот Скривън. Той е роден на 10 септември 1819 г. в графство Даун, Ирландия. Скривън е образован човек от заможно семейство. Той има планове за обещаващо бъдеще, но животът му поема по друг път.
През 1843 г., точно преди сватбата му, се случва трагедия. Годеницата му се удавя при нещастен случай в навечерието на венчавката им. Тази съкрушителна загуба разбива мечтите му. Той носи скръб, която бележи целия му по-нататъшен живот.
Търсейки ново начало, Скривън напуска Ирландия и се установява в Канада. Там се посвещава на християнско служение, помагайки на бедните и нуждаещите се. Живее скромно, дарява щедро и става известен със своето състрадание към хората, които преминават през трудности. Предстои му нова трагедия.
Скривън се влюбва отново и се сгодява за млада жена на име Илайза Роуч. За съжаление, тя се разболява и умира през 1860 г., преди двамата да успеят да сключат брак. За пореден път мъжът, който мечтае да сподели живота си с любим човек, се изправя пред болезнената реалност на загубата.
И все пак, сред всичките си страдания, Скривън остава твърд във вярата си.
През 1855 г., докато живее в Канада, той написва стихотворение, за да утеши болната си майка, останала в Ирландия. Искал тя да разбере, че може да сподели с Исус в молитва всяка скръб, разочарование и товар. Стихотворението носи заглавието „Моли се непрестанно“ и първоначално изобщо няма за цел публикация.
Години по-късно един приятел на Скривън открива ръкописа и пита дали той го е написал. Отговорът му е изключително трогателен. Скривън обяснява, че текстът е написан заедно с Господ. С течение на времето стихотворението се превръща в обичания химн „Колко драгоцен приятел“ (What a Friend We Have in Jesus).
Думите носят послание, което надхвърля границите на поколенията. Те ни напомнят, че молитвата не е просто религиозно задължение. Тя е покана да споделим най-дълбоките си страхове, тайни сълзи, неотговорени въпроси и най-тежки товари с един любящ Спасител.
По-късно, през 1868 г., американският композитор Чарлз Крозат Конвърс създава музика към текста, което помага на химна да достигне до църкви и християнски общности по целия свят.
Джоузеф Скривън умира през 1886 г., но думите, които написва, за да утеши майка си, се превръщат в източник на утеха за милиони хора.
В тази история има нещо изключително трогателно. Човек, преживял болката от загубата на две жени, с които се е надявал да сподели живота си, подарява на света химн за неизменното приятелство на Исус.
Може би именно затова химнът е толкова силен. Той не възпява въображаемо щастие или живот без трудности. Химнът е плод на опита на човек, който познава скръбта отблизо, но не се отказва от вярата си.
Най-важният урок от този химн е, че макар невинаги да имаме до себе си някой, който да разбира сълзите ни, да споделя товарите ни или да остава с нас през всяка буря, в лицето на Исус ние имаме скъп Приятел. Той никога не се уморява да слуша, никога не обръща гръб на бедите ни и никога не изоставя онези, които Го призовават.
Когато животът стане непосилен, спомнете си поканата, съдържаща се в този непреходен химн: отнесете всичко пред Бога в молитва.
Източник: Hymns of Praise


