Този стих – Матей 10:8, е един от онези, които ни говорят за даване, за служене. В него ясно се заявява, че след като сме получили, трябва и да даваме. Сега идва въпросът, приели ли сме нещо и ако сме приели, достатъчно ли е, че и да раздаваме от него, т.е. ако дам, ще имам ли и за себе си?

Спомням си текстовите задачи по математика, чрез които ни учеха да смятаме. В условията им най-често се питаше: ако имаш две ябълки и дадеш едната на приятел, колко ябълки ще ти останат?

Десетата глава от Евангелието на Матей говори за призоваването на Христовите ученици. Още в първия стих се казва, че Бог не само ги извика и ги натовари със задачи, но им даде и власт и сила, за да ги извършат („И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове – да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ” – Матей 10:1). Това беше първото екипиране на учениците. След смъртта и възкресението на Христос те бяха още веднъж подкрепени – този път със силата на Святия Дух (Деян. 1 и 2).

Всичко, което им беше дадено, бе даром, но не поради техните заслуги. Те бяха приканени и да раздават даром. Това важи и за нас!

С новорождението си ние сме приели силата и властта на Бог и сме получили Святия Дух. С Него в нас са поставени и семенцата на частите на плода на Духа („любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание” – Галатяни 5:22–23). Даром сме ги приели и даром трябва да ги предлагаме на останалите хора.

Ами ако това, което сме получили, се изчерпи? Ако любовта или мирът, които сме получили, свършат, като ги раздаваме на другите?

Да получаваш, е прекрасно. Трудно е да даваш. Само че при Бог не е като при задачата с ябълките. При Него дори и да даваме това, което имаме, то не свършва. Първо, защото Бог е изворът на любовта, радостта, мира, дълготърпението, благостта, милосърдието, верността, кротостта, себеобузданието, които можем да даваме на околните. Ако сме винаги до Него, ние ще черпим от този непресъхващ извор. Второ, защото Бог не просто дава, а дава в изобилие. При Него няма мерки и теглилки. Той излива винаги в повече. Псалм 23 казва, че чашата ни прелива.

Всичко това е възможно единствено, ако сме близко до Бог.

Даром сте приели, даром давайте!

Приели сме любов – трябва да даваме любов!

Приели сме прошка – трябва да даваме прошка!

Приели сме милост – трябва да даваме милост!

Приели сме…

И да не забравяме: „По-блажено е човек да дава, отколкото да получава” (Деян. 20:35)!