„Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господното име! Осанна във висините!“ (Матей 21:9)

Животът не Исус на Земята промени изцяло статуквото – събираше се с грешници, прощаваше на прелюбодейки, отменяше закони и най-вече – живя като човек.

И влизането Му в Ерусалим бе поредното доказателство, че Исус не е като земните царе – той нямаше нужда от каляска, колесница или друго превозно средство за авторитет. Той възседна магаре. И това не бе привиден акт на смирение, а изпълнение на пророчества (Исая 62:11). За да се покажа Отец верен на думите Си.

А учениците на Христос не питаха защо Му трябва магаре. Не се надприказваха кой знае повече, кой може да намери по-добрия начин (а ние бихме, може би). Те просто изпълниха заръката.

А множеството, което го посрещна на входа на Ерусалим, всъщност не Го познаваше. Народът бе тълпа от фенове, които се радваха с Победителя, но не след дълго щяха да викат „Разпни го“, да се отрекат от Него. Знаеха му името и откъде е, знаеха може би и част от чудесата,  които бе извършил. Но не го познаваха, защото не бяха срещнали Христос досега.

А тази среща, не просто докосва, а променя живота, разбива статуквото, изцелява и възстановява. След нея сме призвани да живеем живот, който да възхвалява името Му. Когато стане трудно, да не отречем, че сме Го познавали, но да се хванем здраво за дрехата Му, с вяра, че Той е всичко, от което се нуждаем – и радостта, и утехата, и мира. 

Осанна! И благословено да е името на Господа, който живее в сърцата ни!