Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?(Псалм 27:1)

Едва ли е имало някой с по-голямо основание от Давид да се страхува. Когато не воювал със съседните народи, той бил преследван от своите си. Животът му почти през цялото време бил в опастност. Псалмите са изпълнени със свидетелства за ужасите, пред които той бил изправен всеки ден.

Но дори с това зло около него, той можал да каже в Псалм 27:1: „ Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша”? От кого е трябвало да се страхува? Какво да кажем за Саул или за войските на съседните народи или за предателите в редиците на неговата армия? По-точно би било да се постави  въпроса от кого не е трябвало да се страхува.

Давид съумяваше някак си да вижда поражението и смъртта и да не се страхува. Той имаше способността да гледа над обстоятелствата – нещо, което да му даде утешение и увереност дори, когато разбираше, че губи всичко. Той имаше способността да гледа над заплахите към Бог, който беше обещал да го защити и освободи.

Какъв е най-големият ти страх?

Да вярваш, че Исус Христос е простил греховете ти означава, че ти си спасен от Божия гняв и унищожение. Сигурността е може би най-разпространеният начин за обяснение на това какво Бог ни предлага чрез евангелието. В крайна сметка „… Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот „(Йоан 3:16).

Макар че в Исус сме във вечна безопастност, страховете в този живот все пак засенчват нашето чувство на удобство и увереност в Исус. Със сигурност това са незначителни страхове, но това не ги прави по-малко реални, осезаеми и застрашителни. Ние действително ги усещаме. Може да се случи да разочароваме останалите или другите да ни разочароват. А какво да кажем ако нещо се случи с детето ни или не сме го възпитали по правилния начин? Може да се случи да загубим работата си и да не сме в състояние да плащаме сметките си. Страхуваме се да не изгубим съпругата или съпруга си или по-зле опасяваме се, че никога няма да имаме такъв/такава. Страхуваме се от смъртта във всичките ѝ варианти, в които тя може да се прояви. Обградени сме от причини, истински причини, пораждащи страх.

От какво трябва да се страхуваме?

Но Псалм 27:1 ни казва, че всички тези заплахи са нищо в светлината на това кой е Бог за нас. Най-големият ужас, пред който бихме могли да се изправим е всъщност да се изправим пред лицето на святия Бог с изпълнените си с грях животи. „ Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла” (Матей 10:28).

Чрез вяра в Христос тази заплаха завинаги е отхвърлена. За нас вярващите, най-големият, най-ужасяващият, на застрашителният, най-дълготрайният ужас е унищожен и отхвърлен. Кризата е парирана. Бедствието е отминало. Вината заличена. Екзекуцията е анулирана. Богът на вселената е удовлетворен. Така че няма нужда да се страхуваме повече.

Илюстрация на нашия страх от летене

Една авиокомпания гарантира вашата безопастност по време на пътуването ви към определена дестинация. Щом сте си купили билет, качили сте се в самолета и закопчали колана, авиокомпанията поема отговорност за вашата безопастност. И все пак, хиляди неща могат да ви се случат по време на полета. Може да разлеете кафе на панталона си и да се изцапате. Може да си скъсате страница опитвайки се да четете Хрониките на Нарния. Бихте могли да се нараните в тоалетната на самолета. Но тези заплахи изглеждат незначителни в сравнение с това да пристигнете в безопастност след едно пътуване на разстояние 2000 мили и след три часово пребиваване на 30 000 фута над земята. Ако се оплаче някой за това, че се е разляло кафе на дрехата му, това означава, че той не е оценил чудото на безопастното пътуване във въздуха.

Така е с всеки страх в този живот, дори най-ужасяващия и болезнен такъв. Тези, които са преживяли силна болка или тежка загуба, биха могли да кажат, че е лесно да се каже, но че едва ли е вярно в действителност. Но Библията ни носи добрата новина, че ако ние наистина познаваме дълбочината на нашето отчаяние в греха и височината на Божията освобождаваща любов чрез Кръста, ние никога не бихме се страхували от нищо. Това е едно солидно и безопастно място, когато обстоятелствата, в които сме попаднали са повече от неблагоприятни за нас.

Няма нищо от което да се страхуваме

От кого ще се боим? От никой! Бог стана наша светлина и спасение. Този, който ни изкупи, той със сигурност ще ни избави и освободи. От какво ще се боим? От нищо! Бог ни обеща вечен живот изпълнен с вечно щастие и изчистен от всеки грях и следствие от греха. Можем да преживеем ужасни неща за кратко време в този изгубен свят, но това е само за кратко време. И ще разменим всяко стенание и страдание тук, за да преживеем пълнотата на това, което ни чака там с Него.

Източник: desiringgod.org, автор: Маршал Сегал

Превод за Евангелси вестник: Соня Илиева