Цялата Библия е пълна със свръхестествени явления, които за нас хората са необясними. Едно от тях е Христовото възнесение. “И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им”. (Деан. 1:9) Как можем да си обясним подобна случка? Всички ние знаем, че ако решим да скочим, няма да останем във въздуха, защото земното притегляне веднага ще ни привлече към земята. Хората открай време са правили различни опити да измислят съоръжения и машини, с които да се издигнат в облаците. Това е довело и до появата на въздушните балони, аеропланите, самолетите, ракетите. Хората са намерили начин да преодолеят гравитацията до определена степен. Христос обаче не е използвал никакви подобни машини за да се издигне в облаците. Как ние да си обясним това явление, освен като свръхестествено. След като знаем от Библията, че Христос е Бог (Тит. 2:3) и че всичко е било създадено, чрез Него (Йоан 1:10), тогава за нас е по-лесно да приемем тази случка за истина.
 

Какъв е обаче смисълът от Христовото възнесение? Защо Господ не е останал със Своите ученици, след като е възкръснал?
На първо място трябва да кажем, че мисията на Христос, свързана с непорочното зачатие, проповядване на истината, вършенето на чудеса и знамение, Неговата смърт на кръста е завършена. Или казано с други думи – волята на Отец от Божият Син е била напълно извършена. Христовото възнесение за пореден път ни доказва божествеността на Исус. Той не е бил само учител и човек, който е вършил добри дела, а Самият Бог, Който заради нас се е въплътил в човешко тяло.
 

Възнесението на Господа ни говори също така и за изпълнението на едно от най-големите Божи обещания – изпращането на Святия Дух. “Обаче Аз ви казвам истината – за вас е по-добре Аз да отида защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя”. (Йоан 16:7) Христос е знаел, че без личността на Святия Дух, Неговите ученици са били слаби и неспособни да продължат делото Му тук на земята. Затова и Той не е желаел да ги остави сами след Своето възнесение. Те са се нуждаели от водач, помощник, съветник. Идването на Святия Дух на Петдесятница е доказателство, което ни говори за изпълнението на Христовото обещание.
 

Едно от служенията на Господ Исус тук на земята е било ходатайството. На различни места в Новия завет можем да видим, че Той се е молил за хората, дори учи Своите ученици как те да се молят. Но интересно е, че това Негово служение не приключва с възнесението, а Той продължава и до днес да ходатайства за нас от небето. “Затова и може съвършено да спасява тези, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евр.7:25)

“Ако Христос не беше се възнесъл, Той не би ходатайствал за нас на небето, както прави това сега за нас. Ако отнемете Христовото ходатайство, ще отнемете надеждата на светиите” Джон Флавел
 

Христовото възнесение не прекъсва Неговото служение на земята, защото то продължава, чрез силата на Святия Дух. Имало е хора, които са си мислили, че със смъртта или възнесение Му всичко приключва, но това е било само част от съвършената Божия воля.
 Друго велико Божие обещание отново е свързано с възнесението Господне. “И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие”. (Йоан 14:3) Нашият Спасител, лично се заема с приготвянето на място за Своите ученици. Неговото възнесение, няма за цел само завръщане в обиталището на Отца, а също така е свързано и с подготовката на нашите вечни жилища.

 Ако трябва с няколко думи да обобщим какъв е смисъла на Христовото възнесение, то можем да кажем, че то доказва Неговата божественост, след него следва изпращането на Святия Дух и в момента Исус ни приготвя място на небето. Но ние не трябва да пропускаме и следният факт, че след като Христос има силата да се възнесе от земята, то и Той има силата да се върне отново за нас, както е обещал. Това е нашата надежда и цел към която се стремим. Един ден, когато Христос се завърне и ние да се възнесем с Него в небесата. (1 Сол. 4:16,17)
 

Дано и всички, които вярваме това да се подготвим за тази славна среща с нашия Господ, понеже времето е близо.