Ако се разровите из пресата или слушате актуални репортажи, ще узнаете, че "Джулай морнинг" е български празник с английско име, който има своите почитатели вече 30 години. Пак според статии с различни източници празникът е възникнал като протест срещу комунистическата власт, но тази идея сякаш е остаряла. Според други, на Джулай морнинг се празнува свободата, близостта до природата и любовта между хората, по подобие на хипи движението. Името е свързано със заглавието на хит, на групата "Юрая Хийп", а един от членовете ѝ, Джон Лоутън ежегодно изпълнява едноименната песен на концерти по българското черноморие (от 2004 година насам), именно на зазоряване на 1 юли.
Историята на този празник е малко противоречива. Доста хора се борят за първородството на идеята да посрещат изгрева на 30 юни срещу 1 юли. Идеите им също се различават и варират от „никой да не посреща повече изгрева сам“ до „хайде да стоим цяла нощ на брега, да се обичаме, да пеем, да пием и да се забавляваме чак до изгрева на сутринта“. Има и такива, които го правят в поклонение на слънцето. За мен лично от всички възможни определения най-предизвикателната формулировка се свежда до следното: „Символът на Джулай Морнинг е недоволството и желанието за свобода на личността“.
Желанието за свобода от хората, посрещащи и празнуващи Джулая, се изразява в стоене цяла нощ на брега на морето, пиене, пеене, в някои случаи дивашки купон, водещ до фатални последици и накрая – посрещането на слънцето. Питам се аз обаче – от какво искат да се освободят тези хора? Как точно се освобождават, докато посрещат слънцето? Отпадат ли грижите им по неизплатения им заем? Детето им, което злоупотребява с алкохол или наркотици, освободило ли се е? Проектът, който толкова дълго е тежал на врата им като хомот, отпуснал ли е примката си? Срещу какво точно изразяват недоволството си? Какво се случва в сърцата им, след като слънцето започне да пече по пладне?
Ако прочетете архивите, свързани с "празника", с тъга ще откриете, че някои от хората, които са посрещали Джулая в първите години или са станали зависими от наркотици, или са умрели от предозиране, или са сложили край на живота си. Други са зависими от алкохол, а трети от посрещане на слънцето и окултни практики. Всичко това ми звучи като заробване. И пак – от какво се освобождават?
И аз обичам да посрещам изгрева. Наслаждавам се на съвършеното му излизане, докато стоя на брега, сякаш слънцето изплува от морето. Не мога да се нагледам на различните и в същото време толкова еднакви топли цветове. Но освен поклонение към неговия Творец, друга наслада не ми носи и тази ми е достатъчна. Стига ми да зная, че моят Бог се е погрижил за мен всеки ден да изгрява топлото слънце и да ме радва.
Как е възможно да търсим свободата извън нейния създател – самият Бог, Създателят на вселената? Този, Който създаде самото слънце, на което хората искат да се поклонят, не заслужава ли цялата неподправена хвала и почит?
Невъзможно е да имам свобода без Този, който казва, че едва "когато познаем истината, ще бъдем наистина свободни!" Във време, когато стотици млади хора търсят свободата в промяна на обстоятелствата или в изживявания, постигнати с помощта на стимуланти, аз като християнка имам невероятна привилегия да твърдя, че съм освободена. Истината е една – тази толкова жадувана свобода може да бъде намерена само на едно място – в Личността на Божия Син, който дойде, за да изяви Бога. Истината съзираме в поклонението пред Нейния Творец, Бога на истината. Не на слънцето. Не на приливите и отливите. На източника на истината, пътят и животът, Господ Исус Христос.
А истината освобождава. Ненапразно Исус казва: „Елате при Мене, всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мене, понеже Съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Матей 11:28-29). Аз съм далеч от морския бряг в момента, но се надявам да има привилегировани и освободени, които може и да имат смелостта да споделят Истината с някого, който би я търсил именно тази нощ или при изгрев, на Джулая… Ако не мога да отида, мога поне да се моля за това.
А иначе, Празник е, поредният Неделен ден, който ни напомня за Възкръсналия Господ и за Неговото скорошно Второ идване, както и за благоприятната Господна година, която е средство за спасение с поредния изгрев. Мисля си, че мога да засвидетелствам за Истината и без да стоя на морския бряг при изгрев, стига само да познавам нейния Източник. Искам животът ми да бъде една непрестанна покана, която сочи към Извора на свободата.