Вяра, надежда и любов – три стълба на Новия Завет, дискутирани,  отстоявани и прилагани от зората на християнството, сред бури, страдания, гонения и саможертва. Сякаш трите са неизменно свързани и не могат една без друга. И все пак третата се откроява.

Защо любовта е най-голяма, най-велика, най-непобедима, най-неустоима?

Защото спасява. Спасява те от лудост, болест, безсърдечие, смърт. Когато си долу, на дъното – мръсен, окаян, слаб, гнусен, Тя идва и те измъква. 

Защото е милостива. Когато си се провалил толкова много, че всеки един на тази планета те избягва, Тя идва и ти се усмихва. Подава ти ръка и ти помага да си простиш. 

Защото е мила и добра. Когато в своето безсилие си груб и безсърдечен, тя идва и ти помага да изчистиш душата и ума си, кротко и спокойно.

Защото не държи сметка за зло. Когато си я наранявал, Тя ти е прощавала и ти е помагала да си върнеш сърцето.

Защото не е арогантна. Говори с кротост и нежност. 

Защото не завижда. Радва се, когато някой друг се радва на живота си. 

Защото не безобразничи. Вярна е на образа на Всевишния, който олицетворява само съвършенството.

Защото всичко премълчава. Не ти отговаря с остри и обидни думи. Просто те изчаква да излееш всичко, насъбрано в сърцето ти, за да можеш да поемеш от  чистотата, спокойствието и милостта ѝ. 

Защото, когато си мръсен, не идва да те пита защо пак си се омърсил. Отново. Не ти натяква каква отрепка си и как все те вади от калта. Не. Просто те изчиства. Дори с кръв. 

Когато не принадлежиш никъде и имаш чувството, че си сам и цялата самота се е събрала в теб, Тя идва и ти прошепва: „Аз съм твоя и ти си мой!“

Защото лекува. Когато си сломен от болка, предателство, тъга, сърцето ти е счупено на хиляди парченца и усещаш как дяволът скача върху тях и забива всяко едно парченце до последната ти глътка въздух, Любовта идва и те прави нов. Здрав. Чист. Съвършен. Неин. Божий. 

Защото това е Любовта. Бог в действие. Христос в нас, надеждата на славата. Ако вярата и надеждата са дарове от Бога за нас, то Любовта е Самият Той, обитаващ в нас.

Защото любовта Му дава надежда, че ще има утре. Че си обичан. Че си пазен. Че си някой, за когото си заслужава грижата. Че си заслужаваш жертвата, която Исус направи.

Защото това струваме на Бога. Струваме Му Исус. Любовта на живота Му. 

Любовта, която ни принадлежи, стига само да я поканим в живота си.