Има голяма разлика между това да се  учиш от другите, и да се опитваш да покажеш, че можеш да се справиш по-добре от тях. Тези усилия са съпроводени с огромно напрежение, докато полагаш старания да почувстваш превъзходство.

Когато се възхищаваш на някого и той стане твой приятел, ти можеш да се учиш от него. Докато прекарваш време с него или нея, ти израстваш и се обогатяваш. Чувстваш се доволен от това, което получаваш и знаеш, че ще получиш още повече, ако общуването се задълбочи. Само ако Христос живее в теб, ще можеш чистосърдечно да се радваш на успехите му и да го насърчаваш, дори и ти да си на второ или трето място.

Когато обаче ревнуваш от въпросния човек и му завиждаш, мирът в сърцето ти изчезва. Започваш неусетно да се притесняваш какво ще направи другият. Понякога се стига дотам да се възползваш от всяка възможност да го засенчиш, а ти самият да изпъкнеш за негова сметка. 

Това създава тревожност, защото чувстваш, че във всеки един момент другите могат да направят същото и по отношение на теб. Завистта е най-добрата приятелка на гордостта. Винаги мислиш, че можеш да правиш нещата по-добре от този, на когото завиждаш. Това беше първият грях на Сатана. Той искаше да бъде като Бога и в един момент реши, че е по-добър от Него. Никой не може да твърди, че живее по Божията воля, ако завижда на околните, като мисли, че е по-добър от тях. 

Завистта и гордостта ни унищожават, защото са тайни грехове, които в един момент намират начин да се проявят по разрушителен начин. Човекът, който се счита най-силно наранен от нечия завист, вероятно самият е завистлив. Достатъчно е да се сетите за Каин и Авел, Саул и Давид, фарисеите и Господ Исус Христос, за да си дадете сметка какви могат да бъдат последствията, ако дадете място на ревността и завистта в сърцето си.

Този, който на всяка цена се стреми да бъде първи във всичко, е горделив човек, когато го прави за сметка на другите. Не се тревожи дали си първи, най-добрият или най-важният. Бог те обича точно такъв, какъвто си, така че не трябва да завиждаш на никого.

Източник: "Евангелски фокус"

Превод: Петя Зарева