На 11 юни т. г. Бог призова при себе си  пастир Христо Куличев. Това е най-краткото съобщение, което можем да направим за края на един живот, изпълнен с пълноценни години, белязани от християнската вяра и дела на любов. Малко са хората от евангелската общност в България, които не познават тази изключителна личност, изпълнена с енергия и ревност за Христовото дело. 

Христо Куличев  е роден на 16 юли 1930 г. в село Розово, в семейство на преселници от Македония. Завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като гимназиален учител, но е уволнен заради това, че открито изповядва вярата си в Исус Христос. Принуден е да работи в строителството, а се подготвя самостоятелно за духовна работа. 

Още като младеж заедно с брат си Димитър се проявява като пламенен благовестител, като участва в разпалването на духа на съживление в много църкви в страната. Прави го независимо от строгите ограничения на комунистическата власт и на атеистичната идеология. Поема пастирско служение в Първа евангелска съборна църква  в София. Когато комунистическата власт го лишава от това право, започва да служи в евангелските църкви в провинцията. 

Създава семейство с Цвете Маринова. Раждат им се син и дъщеря. Те от малки трябва да се сблъскат с последствията да бъдеш деца на евангелски служител, който ги води на църква и ги възпитава в превъзходствата на вярата в Христос. Цвете е неотлъчният другар и помощник на Христо в цялата му дейност и устоява  с вяра в периодите на най-тежки репресии срещу него и семейството му през 80 –те години на миналия век. 

След политическите промени през 1989 г. за пастир Куличев настъпва най-наситеното с дейности време. Поема „вече разрешена“ пастирска работа. Оглавява Съюза на евангелските съборни църкви в България, както и за известно време Обединени евангелски църкви, в чието възстановяване е активен участник. Участва в международни форуми, събира средства за служители и за строителство на църкви, издава книги. От неговото перо излизат „На свобода в затвора“, „Процесите – Партията срещу Църквата“, „Заслугите на протестантите за българския народ“, „Семейството“, „Църквата“, публикува нова редакция на „Вестители на истината“. Възстановява издаването на най-стария периодичен евангелски вестни – вестник „Зорница“. 

 До съвсем скоро, дори в състояние на телесна немощ, п-р Куличев участваше доколкото му позволяваха силите, в живота на църквата, като служеше за  насърчение на всички вярващи.

Благодарим на Бога за това, че даде на евангелското дело в България посветен служител като пастир Христо Куличев. Небето е украсено с още един верен служител, за когото се отнасят напълно думите на апостол Павел: "Пътя свърших, вярата опазих. Сега ме очаква венеца на правдата, който Господ, Праведният Съдия ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление" (2 Тимотей 4:7-8).

За нас,  християните, които познавахме този светия, остава да следваме примера му на посвещение, дързост в отстояване на божествените принципи и безкомпромисност към греха във вършене на правдата.

Възмопенателното богослужение ще се отслужи в петък, 14 юни от 11 часа в Първа евангелска църква, на ул "Солунска" 49, град София.