Колко още има да ни променя Господ! Не можеш да водиш или да служиш на хора, от които постоянно се обиждаш.

Ако приемаш всяка поправка като нападение, всяко несъгласие като неуважение и всяка критика като лична обида, рано или късно ще се обградиш с хора, които ти казват това, което искаш да чуеш, а не това, което имаш нужда да чуеш.

В Притчи 12:1 се казва: „Който обича поуката, обича знанието, а който мрази изобличението, е глупав.“

Казано е съвсем ясно.

Най-добрите водачи не са тези, които никога не са критикувани. Те са хората, които имат достатъчно смирение, за да се учат от критиката, достатъчно мъдрост, за да различават истината, и достатъчно силна вяра в Христос, за да не се влияят от останалото.

В Яков 1:19 ни се казва да бъдем „бързи да слушаме, бавни да говорим и бавни да се гневим“.

Гневът винаги разкрива какво е заело мястото на Бога в сърцето ни. Не можеш да израстваш, ако постоянно се защитаваш. Не можеш да приемаш поправка, ако си убеден, че винаги си прав. И не можеш да водиш хората по примера на Исус, ако гордостта ти постоянно застава на пътя.

Исус беше неразбран, критикуван, отхвърлян и несправедливо обвиняван. Но Той никога не позволи мнението на другите да Го отклони от мисията, която Неговият Отец Му беше поверил.

Ето един важен въпрос: По-важно ли е за теб да докажеш, че си прав, или да станеш по-праведен пред Бога?

Колкото по-лесно се обиждаш, толкова по-трудно е другите да те водят и толкова по-малко ефективен ще бъдеш ти самият, когато водиш други хора.

Твоето смирение определя докъде можеш да стигнеш. А това колко лесно се обиждаш определя докъде можеш да стигнеш като водач.

Автор: Джонатан Поклуда

Превод: Георги Гърдев