Химнът „На заблудилия път покажете“ („Rescue the Perishing“) е написан от Фани Кросби през 1869 г., а музиката е композирана от Уилям Хауърд Доун. Произведението се ражда вследствие на дълбоко лично преживяване по време на едно от посещенията на Кросби в мисия в Ню Йорк.

По време на срещата Кросби забелязва млад мъж, който е силно разтревожен. Той ѝ споделя, че майка му е починала, без той да успее да се сбогува с нея, и се страхува, че за него вече няма надежда. Кросби го насърчава да се обърне към Христос. Тази среща оставя траен отпечатък у нея. След събитието тя написва думите, които по-късно се превръщат в един от най-известните ѝ химни.

Началните редове разкриват основното послание на творбата:
„На заблудилия път покажете и му подайте за помощ ръка.
Словото на живот мощно тръбете, да чуе всяка заспала душа.“

Слепотата на Кросби не ѝ пречи да изгради забележително служение чрез писането на химни. Нейните произведения често са посветени на състраданието и спасението. Тя изтъква отговорността на християните да достигнат до хора, които преминават през трудности или са духовно изгубени.

Уилям Хауърд Доун създава мелодията, придавайки на текста запомнящ се мотив, който допринася за широкото разпространение на химна в църквите и по време на евангелизаторски събрания.

„На заблудилия път покажете“ се свързва най-вече с християнското мисионерско движение от XIX век. Тя силно напомня, че вярата не се изчерпва само с лична отдаденост. Вярата включва и проявата на състрадание и надежда към другите.