Притчата за Блудния син може да прочетете в Новия завет на Библията и по-специално в Евангелието от Лука 15:11-23. Тя е третата от трите притчи, които Исус разказва на смесена публика от бирници, грешници, фарисеи (религиозни водачи) и законоучители. И в трите притчи темата е една и съща – загубеното е намерено. Загубена овца, загубена монета, изгубен син. Исус не само говори за изгубени неща в притчите, Той набляга и на небесната радост при покаянието на всеки един грешник, които иска прошка за греховете се и се връща при Небесния Отец. Христос разказа тези три притчи, след провокация от страна на фарисеите и законоучителите, които го обвиняваха, че общува с грешниците, като яде и пие с тях.
Ясно е, че фарисеите и законоучителите считаха себе си за праведни, а всички останали за грешници. Исус разказва трите притчи – за изгубената овца, монета и син с цел да уточни „кой се счита за изгубен“.
Исус говореше точно и директно на фарисеите и законоучителите. Той се целеше право в тъмнината на техните сърца, молейки ги да оставят настрана упованието, което имат в собствените си правда и дела.
„Защото по благодат сте спасени, чрез вяра – и това не е от вас и вашите дела, а е дар от Бога – не чрез дела, за да не се похвали нито един“ (Ефесяни 2:8-9).
Религиозните лидери от времето на Исус се уповаваха на религия, основана на дела, точно както по-старият син от притчата за Блудния син. Той смяташе, чв заслужава почит, защото изпълняваше нарежданията на баща си. Така и те считаха себе си за „достойни синове“.
Докато не видим себе си като „недостойни“(като по-малкия брат от притчата), не можем да се смирим под благодатта на Бога. Докато не осъзнаем, че сме духовно бедстващи, никога няма да бъдем спасени.
„Блажени нищите по дух, защото тяхно е небесното Царство“ (Матей 5:3).
Блудният син или изгубеният син е човек, който има нужда от благодат. Благодатта най-често е определяна като незаслужена. Той имаше баща, който го обичаше, хубав дом, прехрана, бъдеще, наследство. Но всичко това той продаде за временни удоволствия. Ние сме Блудният син!
„Всички ние като овце се заблудихме, всеки тръгна по своя си път“ (Исая 53:6). Мислим си, че знаем по-добре от Бога. Пропиляваме Божията благодат и я разменяме за неща, които нямат никаква стойност. И, все пак, когато осъзнаем, че сме недостойни, живеещи като прасета, грешници, бунтовници, в нужда, гладни, мръсни, бедстващи и празни, сме готови да се втурнем в прегръдката на благодатта, за да бъдем спасени. Защото по благодат сме спасени и всички грешници, бирници и блудни синове да кажат „Амин!“
„Има радост сред Божиите ангели, когато един грешник се покае“ Лука 15:10
Източник: Cross Walk
Превод: Люба Канелова