Младите хора днес растат в свят, препълнен от възможности и шансове. Дори болката става незадължителна. Намираме начини да я заобиколим или да я избегнем, но съкрушаването все още е реалност. Както казва Бет Мур: „Изгубихме толерантността си към болката и се отдадохме на хленчене.“
Иронията е, че оплакването от болката забавя заздравяването на болката. Само когато преминаваме през болката, спираме да се фокусираме върху симптомите и започваме да се справяме с първопричините.
Намерението на Бог е да живеем по благодат, но това си има цена. Както съветва Павел, „Абсолютно ясно е, че Бог ви е призовал към свободен живот. Просто се уверете, че не използвате тази свобода като оправдание да правите каквото искате и да унищожите свободата си” Галатяни 5:13.
Светът, който сме създали, е покварен, така че се нуждаем да бъдем съкрушени, за да се върнем в реалността. Трябва да изчерпим собствените си ресурси и да обявим фалит. Трябва да почувстваме празнота, ако някога желаем да бъдем изпълнени.
Единственият начин, по който някога можем да се откажем да контролираме живота си, е ако видим, че животът, основан на нашия собствен контрол, завършва в съкрушеност.
Всеки родител, който обича детето си, иска само най-добрите неща в живота му. Вероятно най-доброто нещо, което ние като родители можем да направим, е да му позволим да пътува до място, където ще се провали и ще изпита болка, за да падне в краката на Исус.
Нашите деца израстват като членове на най-богатото поколение в историята на света и, разбира се, предпочитат да разчитат на своите възможности и ресурси до последната възможна минута.
Това е борба, стара колкото света. Прочетете глава 5 от Галатяни – в нея можете да видите, че цяла една църква се нуждае от помощ и благодат. Всичко друго освен провала ще доведе до религия. Всяка лесна молитва освен молитвата за съкрушение и отчаяние ще отвори страничната врата за управлението на греха.
Трябва да повървим с хората в пътя на тяхното съкрушение, преди да предложим решението на благодатта. Ако поемем по преки пътища, тогава просто създаваме религиозни хора, които искат да знаят какво още трябва да направят, за да угодят на Бога.
Лесно е да водим разговори за човешката идентичностт или за необходимостта от изграждане на доверие. Исус не е губил много време в тези разговори. Всичко, което Исус иска да знае, е дали сме готови да продадем всичко, което имаме и да Го последваме.
Източник: Church Leaders
Превод: Петя Зарева