„Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен“ (Галатяни 6:1)

Този текст е много сериозно предупреждение. Той има за цел да възпира суровостта на тези, които не помагат и не облекчават падналите в грях. Августин казва: „Няма грях, извършен от някой човек, който да не може да бъде извършен и от някой друг“. Ние винаги ходим по хлъзгав път. Много лесно е да паднем, ако се възгордеем или стъпим встрани от него. „Затова, който стои, да внимава да не падне“ (1 Коринтяни 10:12).

Давид беше свят човек, пълен с вяра и с Божия Дух. Той получи славни обещания от Бога и направи велики неща за Него. Но той падна по твърде срамен начин. След като успешно издържа множество изпитания, които Бог използва, за да го изпита и макар да бе в напреднала възраст, той бе завлечен от младежка страст.

Ако това може да се случи на човек като Давид, как можем ние да приемаме за даденост способността си да останем твърди? Чрез този пример Бг ни показва собствената ни слабост, така че да не се превъзнасяме, а винаги да бъдем нащрек.

Бог ни показва и Своя съд. Той не смята нищо за по-недопустимо от гордостта, без значение дали тя е насочена срещу Него или срещу някой брата или сестра. Затова Павел не казва без причина „Внимавай, за да не бъдеш ти изкушен.“

Тези, които се изправят срещу изпитание, знаят колко важно е това. Но някои не го разбират. Те не са наясно с думите на Павел и нямат състрадание към падналите.

Откъс от книгата на Мартин Лутер "Faith Alone"

Превод: Радостин Марчев