Много се спекулира с толкова известния лозунг: "Най-голямата нужда на човека днес е да бъде обичан и приет напълно безусловно!".
Аз обявявам това твърдение за невярно! И издигам друг лозунг, който е абсолютна истина и твърдо вярвам в нея, а именно: "Най-голямата нужда на човека днес е да ОБИЧА и приема ближния си напълно безкористно!" И ще изложа своите аргументи!
Бог никога не е спрял, нито се е уморил да обича човека напълно безусловно! Това не значи, че няма да му потърси сметка за греха. Бог не е спрял да изпраща до всеки един човек хора, които да му показват безусловна любов.
Големият проблем е, че човек е ослепял за тези факти и не забелязва как ежедневно над него се изливат потоци от милост и благодат. Вместо да вижда тези факти, той вижда само боклук. И това е, защото е сляп.
Майки и бащи обичат децата си, а те презират родителите си. Защото искат да са обичани от някой друг. И когато този някой друг ги обикне, те забравят за него и търсят някой друг. И другият, за съжаление, бива постигнат от същата участ не след дълго.
И колкото и да е обичан един човек, ако сърцето му остане каменно, той си остава същият нещастник, който няма никакъв усет.
Но за да бъде истински щастлив, трябва да отвори сърцето си и там да бъде изляна Божията любов. И тогава става чудото! Човек е щастлив! Защото обича.
Другата голяма заблуда е, че човек може да обича без болка. Невъзможно. Истинската любов е истинска смърт! Истинската любов пониква от гроба на егоизма. Истинската любов не е насочена към младите и красиви, приятни и интелигентни хора. Тя е за всички. И за враговете, които, да си призная, не мога да търпя. Но о, чудо, когато любовта е разтопила каменното сърце, очите виждат по различен начин. Да, същите две очи виждат различно. Те проглеждат. И човек разбира, че е истински обичан. Обичан божествено от един Бог. Обичан със същата божествена любов от хората, които са обикнали Бога. Обичан напълно безусловно и безкористно.
Затова най-голямата нужда на човека не е да бъде обичан безрезервно, защото той вече е обичан така. Но истинската нужда е да отвори сърцето си и от каменно то да бъде превърнато в огнено. За да обича и той, както е бил обикнат. И да намрази себе си, защото истински обича живота.
"Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот."