„Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от вяра, е грях” (Римляни 14:23).

След като е повярвал никой не трябва да смята, че може да гледа лековато на греха. Грехът наистина е грях, без значение дали е извършен преди или след познанието на Христос. Бог винаги мрази греха. Всеки грях е смъртен – грях, който води към смърт – дотолкова, доколкото става дума за самото действие. Но той не е смъртен за вярващия.

Христос Примирителят е умилостивил греховете ни чрез смъртта Си. За невярващите не само, че всички техни грехове са смъртни, но дори и добрите им дела са грехове. Както казва Павел в Римляни: „Всичко, което не става от вяра, е грях”.

Философите правят фатална грешка, когато групират греховете според самите действия, а не според човека, който извършва греха. Вярващите имат същите грехове, понякога дори по-големи от греховете на невярващите. Но греховете на вярващите са простени и не могат да бъдат използват против тях. Греховете на невярващите обаче остават и ще бъдат използвани против тях в Господния ден.

За вярващия греховното действие е грях, който лесно може да бъде простен. За невярващия той е смъртен грях, който води до погибел. Разликата не идва от естеството на греховете, сякаш тези на вярващите са по-малки, а на невярващите –  по-големи. Разликата е в човека, който го извършва.

Чрез вяра вярващите разбират, че греховете им са простени заради Христос. Христос е дал Себе Си за греховете им. Така те остават праведни, въпреки своите грехове, макар че имат съгрешения и продължават да грешат. Но невярващите остават неправедни. Макар вярващите да са свободни от грях, те знаят, че техният грях няма да се използва против тях, поради вярата им в Христос. Това е мъдростта и утехата на вярващите.

Откъс от книгата на Мартин Лутер, Faith Alone

Превод: Радостин Марчев