Двама слепци вървят след Исус и викат: "Смили се за нас, Сине Давидов", а Исус си върви и не отговаря, докато не влиза в къщата и те след Него. Защо постъпва така? Нима той не е Бог и не се интересува от човешкото нещастие?

Все пак накрая слепите гледат и виждат. Следователно Исус ни казва нещо с постъпката си.

Има много слепци, които не искат да виждат. Те се ужасяват да видят реалността и особено себе си в огледалото и затова предпочитат да си останат слепи.

Но тези слепци, които следват Исус, искат да виждат! Те май всъщност наистина виждат. Първи го наричат "Сине Давидов", което е явна изповед, че Той е дългоочакваният Месия, или както ние Го наричаме Христос.

Дали ме е страх да си отворя очите и да погледна Истината? Имам ли какво да губя? Имам – измамата.

Зависи какво обичам повече – истината или измамата.

Христос, Месията дойде при своите Си, но своите Му не Го приеха, а на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии синове. Отвори им очите.

„Няма по-сляп човек от онзи, който не иска да види, както и няма по-глух човек от онзи, който не иска да чуе”, е казал някой си. И аз все повече се убеждавам в тази истина.

Исус няма да отвори очите на никого насила! Той очаква да отидем и да викаме: "Смили се за мен, Сине Давидов!", и да го викаме, докато не ни отговори.

Мъдрият търси съвет и купува мъдростта. Мъдрият приема изобличение и го търси. Защото в изобличението има живот. В изобличението има светлина. Има развитие.

Като казвам това, май се обричам на изобличение.  Но когато Бог изобличава, Той изцелява. Така че чакам изцеление.