„А содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.“ Битие 14:21
Чужди нашественици били нападнали Содом и били пленили Лот, семейството му и голяма плячка. Щом Аврам чул това, той въоръжил слугите си и преследвал грабителите. Близо до Дамаск ги настигнал и спасил пленниците и техния имот. Содомският цар посрещнал Аврам, когато той се връщал, и му казал: „Дай ми хората, а имота задръж за себе си!“ Но Аврам отговорил, че нямало да приеме дори и връзка за обувки от царя, за да не може той да каже, че е обогатил Аврам.
В известен смисъл содомският цар тук символизира Сатана, който винаги иска вярващите да се интересуват от материални неща и да забравят за хората наоколо си. Аврам се съпротивил на това изкушение, но мнозина други не са имали такъв успех в подобни ситуации. Те са смятали събирането на имот за найважното и затова са обръщали твърде малко внимание на ближните и приятелите си, които били изправени пред вечността без Бога, без Иисус Христос и без надежда.
Хората винаги са важни, а нещата не. Един млад християнин веднъж влязъл в стаята, където майка му шиела, и казал: „Майко, радвам се, че Бог ми е дал по-голяма любов към хората отколкото към нещата.“ Тази майка се радвала не по-малко на това. Изглежда неподобаващо да плачем, че някой ни е счупил скъпата кана от китайски порцелан, а никога да не сме пролели и една сълза, защото милиони хора погиват без Бога. Ценностната ми система е дефектна, ако при улично произшествие се вълнувам повече за щетите на колата си, отколкото за ранения в другата кола. Ние лесно се ядосваме, когато ни прекъснат по време на работата или на любимото ни занимание, но прекъсването може да има серизона причина и да е по-важно от нашите планове.
Често ние се интересуваме повече от злато и сребро отколкото от хора. А. Т. Пиърсън е казал: „В християнските домове е заровено цяло съкровище от злато и сребро и безполезни украшения. То би стигнало да се построи флота от 50,000 кораба, те да се натоварят с Библии и да се изпратят с мисионери. Така би могла да се построи църква във всяко окаяно бедно селце и след няколко години всеки жив човек би бил достигнат с благовестието.“ А един друг Божи пророк, Дж. А. Стюарт, пише: „Ние сме използвали богатството си, за да се снабдим с луксозни стоки, от които всъщност нямаме нужда. Обикнали сме вкуса на черния хайвер, докато милиони хора в други части на нашия свят умират от глад в греха. Ние сме продали духовното си първородство за паница леща.“
Често се питам в сърцето си кога ли ние християните ще се откажем от това безумно преследване на материални богатства и ще се загрижим за духовното добруване на хората. Една човешка душа струва повече от всички богатства на света. Нещата нямат значение, само хората имат.