Христос е надеждата на света. Той е надежда по твърде различен начин от всички земни подобрения и промени, които сме очаквали или очакваме. Надеждата в Христос е отвъд конкретните добри неща, които чакаме. Надеждата в Христос е, че Той поправя нещата под повърхността, дълбоко, преобразявайки вътрешната склонност към развала.

Заради Христос ние вярваме в трайните неща. Ние вярваме, че Неговата благодат преобразява и укрепва нашето вътрешно естество. Тя ни избавя от разрушителни и безплодни импулси. Вярваме, че сме въвлечени в общност и историческо движение, което няма да потъне и угасне в развалата и центробежния разпад на земните общества. Вярваме, че нашите деца ще открият същата вдъхновяваща сила и непрестанна радост в живота си.

Защото Христос е личен Спасител, но заедно с това и Княз на мира, чието управление нараства и ще нараства непрестанно. Цял живот ние ставаме свидетели как Царството му е сред нас сега, независимо дали Неговото влияние облагородява човешките институции и култура или е изтикано с враждебност далеч от тях. 

Неговото Царство е надеждата на света, истинската възможност за ново начало, истинското избавление от товара на миналото и натрупаните грешки, истинското изцеление от старите рани и болезнените спомени.

Защото Той е Цар, Неговото идване заслужава да бъде празнувано, а преди да бъде празнувано, то е очаквано. И някъде по това време, старецът Симон, на когото беше открито, че ще види Давидовия Потомък преди да напусне този свят, започна да влиза с по-бодра крачка и изправени рамене в храма, улавяйки се, как погледът му се задържа върху всяко семейство, което води мъжките си рожба за израилевата традиция на Завета.