В края на годината сме предразположени към равносметки, анализи, кроим планове за следващата година. С какво ще запомним отиващата си година? Бяхме ли насърчени, бяхме ли окуражени, радвахме ли се? От една страна е странно да се задават такива въпроси за 2020 година, но от друга страна съществуват много причини да бъдем насърчени и да гледаме с надежда напред.
Малко преди празника Рождество Христово, организаторите на Глобалната конференция за лидерство в България подариха една сесия, с което зарадваха както мен, така и много други участници в тази конференция.
Когато получих поканата за тази сесия, освен интересната тема, две думи ми направиха впечатление „безплатно” и „подарък”. Както знаем „безплатен обяд” няма. Някой е платил, за да може за нас да е „безплатно”. Някой иска да ни даде подарък. Замислих се за тези хора, както и за други знайни и незнайни слуги на Бога, които по един или по друг начин дават, за да можем ние да бъдем насърчени.
Аз искам да насърча тези хора. Благословени бъдете!
Готови ли сме да насърчим нашите пастири, дякони, групите за хваление? Когато се храним с духовна храна осъзнаваме ли какво струва на тези, които ни насърчават? Колко време на колене в молитва, колко воюване е имало, за да можем ние да се насладим на дадена проповед, конференция, хваление, статия и др.?
Най-малкото, което можем да направим, е да насърчим от своя страна тези хора. Не да ги възвеличаваме, не. Цялата слава е за Бога. Да ги насърчим за това, че са били употребени, за да може Неговото дело да расте. Насърчете своя пaстир от вашата местна църква. Насърчете групата за хваление.
Нека не забравяме и една друга група служители. Тези, които обикновено не се забелязват, които не са под светлината на прожекторите, чиито имена не се споменават често.
Аз се сещам за майка ми. Тя беше такъв служител. Не от първата линия, но винаги готова според своите възможности, сили и здраве да помогне. Едва ли съм я насърчавал и благодарил за всичкото добро, което тя е направила за нас.
Нека се огледаме, дали познаваме такива хора, които със своето служение, макар и незабележимо, са ни насърчили.
Няма малко служение, няма незначителни хора. Всеки, който служи, нека бъде благословен!
И когато правим тази равносметка и осъзнаем, че има хора, които са ни насърчавали, които са ни окуражили, нека се запитаме, а какво направихме ние?
С пожеланията и плановете за следващите години нека включим и това: Аз искам да насърчавам. Аз искам да бъда от тези, които са като глината в ръцете на Грънчаря. Нека Той оформя по Свое желание и нека аз да бъда съд, който не стои само на лавицата, но съд който е редовно употребяван за Негова слава.
Насърчавайте и насърчени бъдете.