Българският традиционен календар е предвидил една седмица специално за искане и даване на прошка. Тази седмица на размисъл завършва с празника Сирни заговезни или Прошка, това е неделята, 40 дни преди Великден. Когато младите искат прошка от по-старите, като изричат клишето „Простено, Прости!“ Духовният смисъл на този обред е, че преди да принесеш дара си на олтара (великия пост преди Великден), трябва да се помириш с ближния. 

Днес в 21. век имаме едно доста  изопачено и егоистично схващане за прошката, което е продукт на съвременната морална философия, където главната цел на прощаващия е да се освободи от бремето на гнева, нараняването, стреса и да постигне спокойствие, душевен и физически комфорт. Това обаче не е точно библейската прошка, защото истинската прошка представлява по-скоро форма на любов, състрадание и зрялост.

Според психологията прошката е: „емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, обида, вина“, т.е. съвременната концепция за прошката се фокусира главно върху нейните емоционални измерения. Но прошката в  контекста на думите на Христос не е емоция, а заповед, също както вярата, надеждата и любовта. Гръцката дума за „прошка“ в Библията – „aphiēmi“  е глагол и има широк спектър от значения. Тя се появява 146 пъти в Новия завет, но само 38 пъти е преведена като „прошка“. За аудиторията на Христос от първи век прошката се е разбирала като действие, а не емоционално състояние. И точно затова е заповед, защото може да се подчини на волята на човек за разлика от емоцията.

Всички хора грешат, затова ежедневно имат нужда от покаяние и прошка, и в този смисъл всеки ден е Сирни заговезни. Точно затова Господ Исус Христос трябваше да бъде отхвърлен от света и да умре мъчително, за да получим тази вертикална благодат, която възстановява връзката ни с Твореца. Не защото ние заслужаваме прошка, а защото Неговата обич към нас е по-голяма от обидата на нашето отхвърляне. Но условието за достъп до тази Божия милост е да възстановим хоризонталните си взаимоотношения, като и ние също поискаме и дадем не лицемерна прошка на ближния (Матей 5:23 и 5;7).

Ще разгледаме как изглежда прошката през погледа на два различни модела на християнство:

а) Суетният вярващ, които обича с човешка (егоистична) любов.

б) Духовният човек, които обича с Божия тип любов  – агапе.

1. Прошката от човешка гледна точка.

В молитвата „Отче наш“ се казва; „Прости ни греховете, както ние прощаваме на нашите длъжници“? Този дълг може да е материален или нематериален (време, любов, непростителност и т.н.).  В този смисъл ми се е случвало дълго време да живея с обвинението, че все не успявам да простя на някого, а егото ми да протестира и да се измъчвам от това колко съм коравосърдечен и злопаметен. Но настина ли от мен се изисква да простя безусловно на някого, който е злоупотребил с моето доверие, а той дори не изпитва някаква вина за това? Такава прошка без извинение отсреща, може ли да бъде искрена прошка или аз ще трябва платя още по-солената цена на унижението да принуждавам душата си, за да прости.  Бог прощава ли без покаяние?  Къде в Библията пише, че прошката се дава безусловно, напротив:

„… КОГАТО моят народ се обърне от злите си пътища, ТОГАВА ще чуя от небето, ще простя греха им и ще излекувам земята им" (2 Летописи 7:14).

 „АКО изповядаме греховете си, Той е верен да ни прости“ (1 Йоан 1: 9) 

Нещо повече на три места в евангелията се казва, че има вина, която Бог няма да прости при никакви условия (Матей 12: 31-32; Марк 3:29; Лука 12:10) и това нещо е „богохулството срещу Светия Дух“. В Новия Завет, където Христос е стандарт за поведение също нямаме подобен прецедент. Стихът, в който Исус казва, че вярващите трябва да си прощават 70 x 7 = 490 пъти на ден, което символизира безкрайност, авторът на практика не споменава какви са условията за прошка.(Матей 18:22).  Но в Лука 17:3,4 се повтарят същите думи и се твърди, че прошка се дава само след покаяние: “Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.  И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.

Ако ние трябва да прощаваме безусловно, тогава и Бог също трябва да прощава безусловно, а разбираме, че това не е така. А защо тогава аз да го правя? Едностранната прошка е отношение, а не взаимоотношение. И това, че съм се дистанцирал от лицемера е съвсем нормално и разумно, защото съм принуден се предпазя от по-нататъшни щети в това взаимодействие.  Освен това евангелието заявява, че ако аз простя ще му бъде простено, но ако намеря за уместно да не простя, няма да му бъде простено (Йоан 20:23). Така че аз имам свободата да не простя, защото и аз също имам нужда от самоуважение, от справедливост и нормално пълноценно съществуване. Нямам намерение да толерирам такова обидно, деградивно и пошло поведение. Когато едно доверие се счупи, не може след това просто да се залепи и пак всичко да бъде както преди, затова не се опитвам да удължавам агонията на тази връзка. Прошката е загубена кауза, много по-лесно е да прекратиш взаимоотношения отколкото да простиш…

Както разбрахте от текста дотук, човек лесно може да намери разумни аргументи, за да оправдае своя егоизъм и с чиста съвест да продължи да живее така, както му харесва. Сигурен съм, че почти успях да ви убедя, че прошката не е толкова важна, важен сте вие, вашата травма от нараняването и вашето его. Защото човешката любов е фокусирана само върху себе си, има очаквания единствено за себе си, търси своето си и не се интересува от намеренията на Бога и правото на другите.

2. Любовта „Агапе“

Прошката и любовта са като скачени съдове, и който много обича, много прощава. Въпреки че на практика се получава обратното, колкото повече обичаме някого, толкова по-трудно му прощаваме. Безкористната саможертвена любов „Агапе“ ни прави подобни на Бога, защото тя е божественото в нас, тя ни задължава да простим тотално на всеки. Независимо дали човекът отсреща осъзнава и съжалява за действията си. Това е най-високото ниво на духовност и висш пилотаж в християнството: „Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“  (1Йоан 4:7).

Любовта „Агапе“ обезсилва всяка претенция и всяко знание, тя няма очаквания, защото не поставя себе си на първо място. Малцина са тези, които са достигнали това състояние да обичаш ближния както себе си, да се радваш с щастливите и да страдаш със страдащите. Да прощаваш радикално, да се молиш за тези, които те гонят и да обичаш враговете си.

Тази духовна висота се постига с ежедневна практика на покорство на словото. Става с постоянство, с правилни приоритети, като изграждаш навика да напредваш с малки крачки. Този процес, на трансформация на нашия характер е дълъг и частично е описан от апостол Петър: „… точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов.“  

Не е възможно без опит изведнъж да подкараш изтребител F35, духовният растеж иска време и усилия.  Но от друга страна, не бива и да усложняваме нещата и да отпаднем от чистотата и простотата, която дължим на Христос, от обикновената непринуденост на ходенето с Господа. Не съм съгласен с някои теолози, които, за да са по-ясни духовните неща ги правят по-сложни, за да изглеждат някак си по-дълбоки. Егоизмът е сложен, но любовта е проста. Това откровение за природата на любовта „Агапе“, Бог открива на чистите по сърце, а не на мъдрите и разумните.  И всеки, които обича с такава любов изпълнява съвършения закон на свободата, защото е преборил всяка принудителност и лична амбиция. Така прощаващият става инструмент на изцеление и помирение на света, защото любовта покрива множество грехове. Думите любов, прошка и милост в Библията са синоними. Без прошка и любов ще живеете с негодувание, огорчение, злоба и раздори, които водят до още повече болка.  Не е  възможно да обичаш, без да простиш.

Прошката и самопрошката от сърце задълбочават способността ви да обичате и ви освобождава от болката на душевната травма.  Да простиш е смелост, която отключва благословение и няма нищо общо с доверието. За прошката е необходимо също така много честност, емпатия, смирение и твърде малко его.  Колко много страдания и колко много войни биха могли да бъдат избегнати, ако прошката и милостта бяха стилът на нашия живот. Прошката изцелява средата, в която живеем и обогатява живота ни с ценни преживявания, които имат вечна стойност, тя е инвестиция в бъдещето. Лично за мен е много по-лесно да изпълнявам подобни правила на поведение, когато знам техния смисъл. Когато знам, че съм сътрудник на Бога в обновяването на земята.

Понякога Бог умишлено допуска несправедливост в живота ни, за да провери нашата любов и способност да прощаваме.

Но ако не можеш да простиш, ти рушиш мостове и градиш стени, които може да блокират твоето духовно развитие, защото Бог се противи на горделивите. Ние прощаваме, защото ни е простено(от Бога), а не за да ни се прости.  Хората трябва да покажат безусловна любов, защото са получили вече безусловна любов. Бог не казва, че ще ни обича, ако се покоряваме на думите му, а каза, че който Го обича, ще се съобразява с Неговите заповеди.  В този смисъл всеки, които не се покорява на заповедта да обича и прощава, е бунтовник.

Христос изискваше ли покаяние от хората, на които служеше? А бащата на блудния син, кога му прости, когато се завърна или още преди това? Нека всеки да изпита себе си и да се покае, защото не винаги нашите взаимоотношения разкриват този вид любов. И да помолим Бог отново да ни научи как да получаваме и даряваме Неговата любов, за да пораснем в мъдрост и зрялост, и да възстановим още веднъж  „заводските си настройки“ от времето на Адам и Ева. И да си спомним призванието на първоначалния замисъл на Бога за съществуването ни като общност на любовта.