„А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене“ (Матей 6:7)

Вярващите виждат молитвата не като тежка работа, а като лесна за изпълнение отговорност. Те се молят с вяра, понеже знаят, че Бог е обещал да ги слуша. Молят се от сърце, предоставяйки пред небесния престол своите болки и нужди. Молят се, стенейки и с въздишки. Както казва Павел: „самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания“ (Римл. 8:26). Духът знае, че Бог Го слуша и не е необходимо да мърмори многословно.

Илия, Елисей, Давид и останалите герои от Стария завет използваха малко думи, когато се молеха и веднага се насочваха към същността на въпроса. Отците в древната църква са написали следното по темата: „Нищо няма да постигнем ако се молим досадно.“ Всъщност църковните отци препоръчват кратки, тихо изговорени изречения на съжаление и молитви, състоящи се само от няколко думи. Такива молитви могат да се изрекат на всяко време, дори когато четем, пишем или вършим нещо друго. Но хората, които смятат молитвата за досадна, трудна работа, никога няма да намерят радост или задоволство в молитвения си живот. Единственият им източник на задоволство ще бъде постоянното им бърборене.

Ако се опиташ да се молиш, но нямаш вяра и не усещаш нужда, сърцето ти няма да участва пълноценно в молитвата. Ако сърцето ти не е в молитвите ти, но все още се чувстваш длъжен да се молиш, молитвите стават скучни и трудни. Това става очевидно, когато помислим за физическата работа. Ако една работа се върши неохотно, тя ще е скучна и отегчителна. Но ако сърцето ти е в работата, ти няма дори да съзнаваш, че тя е трудна.

Така хората, които имат вътрешна радост, когато се молят, не съзнават трудността на това, което правят. Бог не желае дълги, многословни молитви. Той иска искрени молитви, които идват от вярващи сърца.

Превод: Радостин Марчев

Photo: Teahub