„Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.” (Матей 6:14-15)

Някои хора се чудят защо Христос добавя подобно условие в Господнята молитва: „Ако вие простите на хората прегрешенията им и вашият Отец ще прости вашите прегрешения”. Няма подобни условия в останалата част от тази толкова известна молитва.

Господ Исус Христос не казва: „Дай ни днес ежедневния хляб, както и ние даваме на децата си”. Или „Избави ни от лукавия както и ние се опитваме да помагаме на другите”. Никоя друга част от молитвата не е свързана с условие освен тази.

Може да останем с впечатлението, че заслужаваме прошката на греховете си, като прощаваме на другите хора. Какво означава това, отнесено към учението, че прошката греховете идва само чрез Христос. и се приема чрез вяра?

Исус изказва молитвата по такъв начин, сякаш Божията прошка е свързана с нашата собствена готовност да прощаваме на другите, за да направи взаимната любов християнско задължение. Ние винаги трябва да прощаваме на другите.

След вярата в Христос любовта и прошката трябва да са най-голямата ни грижа. Не трябва да нараняваме другите. Вместо това трябва да си напомняме да им прощаваме, дори когато те са ни причинили страдание, както често се случва в този живот.

Ако не желаем да простим можем да сме сигурни, че и самите ние няма да получим прошка. Ако сме пълни с огорчение и враждебност, молитвата ни ще бъде провалена и всичките ни молби отхвърлени. Ние трябва да установим една здрава и устойчива връзка на любов с другите християни, която да ни държи заедно.

Когато се явяваме пред Бога в молитва, не трябва да сме разделени на множество враждуващи групи, а да сме водени от любов, като приемаме различните мнения и пазим единството на Тялото Христово.

Превод: Радостин Марчев

Източник: In Faith Alone