Цветница е.

В началото сме на най-дръзката седмица в историята на света ни. В началото сме на най-дългия безмилостен път извървян от човек тук. Свидетели сме на превратности в преживяванията на всички, които са свидетели и Го познават. 

Предизвикателствата на всеки ден от това седемдневие биха ни отворили сетивата за неочаквани преживявания, ако поволим на Бог да работи в сърцата ни. Той даде в жертва Сина Си. Исус изпълни това, за което беше дошъл, даде ни надежда за нашия път тук и остави вярата Си за нашето бъдеще с Него.

Вярваме, че мислите Му за нас са в благословение, защото любовта Му към нас е съвършена. 

Посрещаме Го с цветя и макар да го изпращаме със сълзи, Той е нашата упора и надежда, за която и чрез която ние можем да живеем тук. Нека преминем през нашия път с кръст на раменете си, знаейки, че Той вече го пренесе и ще бъде с нас през целия път тук. 

„И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!“

Лука‬ ‭19:36-38‬