Търпеливо чаках Господ; той се обърна към мен и чу вика ми. Той ме извади от дълбоката яма, от тинята и калта; постави краката ми на скала и ми даде твърдо място да застана. Той тури нова песен в устата ми, химн на хваление към нашия Бог. Мнозина ще видят и ще се уплашат от Господа и ще Му се доверят.

                                                 Псалм 40:1-3

Независимо дали дните ви минават както сте ги планирали или имате разочарования в личен и професионален план, всички сме имали периоди като този, който Давид описва в Псалм 40.

Донякъде се утешавам от факта, че Давид беше велик войн, поет и завършен лидер, но ако съдим по псалмите, които е написан, в много от тях намираме изрази, които биха дали основание днес той да бъде диагностициран като „психически нестабилен“, „с биполярно разстройство“, депресиран“ или, сигурен съм, много повече. Но въпреки цялата му привидна емоционална „нестабилност“, тя играе роля в много от Псалмите, които четем днес. В крайна сметка Давид остава един от най-великите лидери на Израел. 

Но дори един бърз прочит на Псалмите ще покаже колко често той се е борил със силните човешки емоции и дълбоката болка, причинена от многото врагове, обвинения и атаки от други… дори или особено от най-близките му. И все пак Давид е предобраз на самия Христос, който изпита всяко човешко издигане и всяко човешко унижение и по този начин се идентифицира напълно с нас както в долините, така и във висините на нашите емоции.

Не си мислете, че нещо не е наред с вас, когато преминавате през емоционално трудни сезони или върхове и падения в живота, независимо от подигравките и клюките, хвърляни към вас от другите или от врага. Изглежда, че тези, които падат ниско, също имат силно свидетелство за Божието спасение и Неговото дело в живота им. Как иначе Давид или който и да било би могъл да има каквото и да било свидетелство за Бога, ако Господ не беше мощен да освобождава, да спасява, да  показва милост и да изцелява? „Дълбоката яма“, „тинята и калта“ изглеждат доста ужасни! Но въпреки униженията, които преживя и нестабилността на Давид, той преживя Божието спасение, стабилност, сигурност и „песен“.

Давид ни показва в Псалмите какво означава не да бъдеш „религиозен перфектен лидер“, а да бъдеш автентичен ЧОВЕШКИ водач, като същевременно постоянно се обръщаш към Бога, уповаваш и се надяваш само на Него, а не на хора.

Честно казано, лидерите знаят, че на много малко хора наистина може да се има пълно доверие, въпреки че не можем да позволим сърцата ни да се затворят за хората. Това просто означава, че вероятно изпитваме по-бурни емоции като лидери, които трябва постоянно да изповядваме пред Бога.

За щастие, на Него може да се има пълно доверие и любовта Му към нас никога не се променя! И аз благодаря на Бога за автентичността на Давид в Писанието, което ни дава разрешение да бъдем „хора“ дори като лидери с нашите емоции. Псалмите винаги са били източник на надежда за мен в мръсотията, тинята и калта на живота и лидерството!