Когато фарисеите се опитваха да заложат капан на Господ Исус Христос, те Му зададоха следния въпрос: „Учителю, коя е най-важната заповед в закона на Моисей?“ (Матей 22:36 NLT).

Исус им каза: „Трябва да възлюбите Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ Това е първата и най-велика заповед.“

(Матей 22:37–38 NLT).

В нашата култура, когато говорим за сърце, обикновено имаме предвид нашите емоции. Например, можем да кажем: „Умът ми казва едно, но сърцето ми казва друго.“

И така, какво имаше предвид Исус, когато каза: „Трябва да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“?

Дали Той има предвид, че трябва да се ръководим от нашите емоции и да не обръщаме внимание на интелекта си? Не. На оригиналния език сърцето се отнася до сърцевината на човешкото същество. Душата се отнася до това, което бихме нарекли емоция. А умът се отнася до нашата интелектуална сила и решителност.

Следователно нашата любов към Господа трябва да бъде интелигентна, да има чувства и желание. Забележете, че Бог иска и трите.

Някои обаче може да обичат Господа с целия си ум, но не и с цялата си душа. Те вярват, че някои неща са истина, но не са емоционално ангажирани. Има други, които обичат Бога с цялата си душа, но не с целия си ум. Те се свързват с Бога емоционално, но не изпълват умовете си с Божието Слово.

Библията призовава към баланс. Тя ни казва да обичаме Бога с всяка частица на нашето същество. Ние Го обичаме с нашите интелектуални способности, нашата емоционална страст и нашата сила. Трябва да обичаме Бога с всичко, което притежаваме.