„Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.”

                                                                  (Притчи 3:27-28)

Шестият белег и средство на мъдростта в Притчи 3 глава е зариженост за правдата. Доброто, което трябва да даваме на нашите ближни, означава практическа помощ за някаква икономическа или физическа нужда. Забележително е, че текстът добавя, че това не е просто въпрос на благотворителност, а нещо, което дължим на ближните си. Да не се грижим за тях, когато са в нужда, не означава просто липса на благотворителност – това е неправда. Казано директно: Ако притежавате неща, които ближният ви няма, споделяйте ги, понеже той или тя имат право на дял от света, над който Бог ви е поставил за временен настойник.

Жан Калвин пише: „Не трябва да гледаме на това какво заслужават хората, а да гледаме на тях като на Божий образ…на когото дължим почит и любов…Вие ще кажете: „Той заслужава нещо много по-различно от мен”. Но какво заслужава Господ””  Ст. 28 отива дори по-далеч и ни казва да не се бавим да вършим добро. Притчата на Исус за Добрия самарянин (Лука 10:27-36) определя нашия ближен като всеки човек в нужда, когото срещаме.

Ако имате отношение към нуждите на своите ближни това ще ви направи мъдри. Имате ли такова?

Молитва: Отче, аз живея в най-съперничащото си общество, съществувало някога и затова гледам на това, което хората „заслужават.” Нека да помня, че всеки човек, дори най-съкрушеният и пълен със слабости, е безкрайно ценен за Теб. Нека да отида отвъд баналностите и истински да обичам ближния си посредством светските блага.

Амин.     

Превод: Радостин Марчев