Колкото и да не се осъзнаваме и признаваме като части един на друг, това не променя фактите, че като християни сме взаимосвързани и моята съдба до голяма степен зависи от състоянието и поведението на моя брат или сестра. И обратното.
За съжаление един лош пример, една неправилна постъпка може да заразят или да рефлектират върху мнозина от семейството на вярата. Вижте Ахан, чиято история е описана в книгата Исус Навиев 7 глава. Той взе от плячката, въпреки Божията забрана и поради това евреите не можаха да превземат Ерихон, а и дадоха жертви. Груповата реакция ограничи и спря злото, когато Ахан беше разкрит и наказан.
От друга страна, един добър пример, явно не е достатъчен – Халев представи добре земята, която трябваше да бъде завладяна. Впоследствие (ако четем внимателно ще забележим това) и Исус Навиев се включи. Но нямаше групова подкрепа и в резултат доброто не се случи – евреите се въртяха в пустинята 40 години, докато измря страхливото и нерешително поколение и дойде ново.
Злото е агресивно, нанася групови поражения, дори, когато се върши от един човек.
Доброто е крехко. Инициаторът на добро има нужда от подкрепа.
И спирането на злото, което е добро, има нужда от "груповост".
Само че има баланс все пак.
Който не подкрепи доброто, умира в сухота и несбъднатост, непълнота.
Който е инициирал, но не е бил подкрепен, има силата от Бога и на 80 години да е, може да се чувства като на 40. Освен това той може да вземе от обещанията не каквото му се падне, а каквото си избере – а то е най-доброто. Това се случи в живота на Халев.
Който пък го подкрепи, както Исус Навин, може да постигне впоследствие по-висока позиция дори и от непопулярния на момента, когото е подкрепил.
В живота смелчаците и оптимистите (като Халев) са (примерно) 11:1, подкрепящите (като Исус Навин) пак 12:1, благодарните 10:1 (като прокажения)
често са неразбрани, неподкрепени, не толкова ефективни, колкото биха могли, ако имаха по-широка помощ.
За съжаление хората се активизират, ако гори чергата им, както в случая с Ахан. Но смелостта, вярата и куража, както и благодарността не остават незабелязани и има специално компенсиране, благословение и свобода за тях. Това е едно от евентуалните обяснения защо някой е по-здрав, по-силен, по-младолик, по-жизнен, по-радостен, по-доволен, с повече сбъднати желания.