„Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.”

                                                                                                            (Притчи 9:12)

Древната мъдрост учи, че можеш да просперираш като човек единствено ако поставяш нуждите на своето семейство и общност над собствените си интереси. Съвременната ни култура отхвърля това напълно. Тя ни казва да бъдем „верни на себе си”, да решаваме какви искаме да бъдем и след това да очакваме нашето семейство и общество да признаят и зачитат това независимо от отражението, което той носи на взаимоотношенията.

Днес ние жертваме доброто на групата заради абсолютната свобода на индивида. Резултатът е все по-голям брой хора, които се чувстват изолирани и самотни.

Присмивачите се подиграват с ценностите и вярванията на всяка общност. По този начин присмивачът няма истински приятели и в края на краищата се чувства сам. Християните не аболютизират нито волята на индивида нито тази на общността, а волята на Бога.

Когато повярваме в благата вест бариерите на гордостта, които ни разделят падат (Ефесяни 2:14-16) и самотните са приети в едно ново семейство (Псалм 68:6; Йоан 1:12-13). Спасението води към повече и по-дълбоки взаимоотношения, а грехът тласка към самота.

Растат ли в количество и качество добрите ви взаимоотношения или оставяте бизнеса и движението в съвременния свят да диктуват нещата?

Молитва:

Господи, прославям Те заради това, че си ме направил част от нов народ и семейство. Не е лесно да бъда отворен или да отделя време за изграждане на взаимоотношения. Но аз трябва да напарвя това първо, за да прославя Теб, Отче мой и второ, за да не бъда никога сам. Амин.   

Превод: Радостин Марчев