Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
…
А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.
Лука 17:3-4, 7-10
Две преднамерени преувеличения виждам в тези наставления.
Сякаш е невъзможно някой да ни съгрешава 7 пъти на ден. Идеята очевидно е да приемем, че нямаме право на възмездие, че трябва да изкореним от съзнанието си очакването да получаваме справедливостта и удовлетворението от възмезденото неудобство и страдание, които считаме, че ни се полагат.
При това не решаваме този проблем с безразличие, както сме склонни да отписваме хората, които ни дразнят и тормозят. Не, казва наставлението. Aко ти съгреши брат ти, поговори с него. И след това му прости. И после пак, и после пак, дори и да е в много къс интервал от време в рамките "на един ден"! Сякаш наставлението е следното: Отървете се от зависимостта от това с вас да се държат адекватно. И се отървете от навика си да се сърдите и да възмездявате с дистанция и лошо отношение.
Второто преувеличение е свързано със странната ситуация как слугата ни се е пребил от работа за нас, но ние очакваме да продължава да ни служи, докато се уморим да му заповядваме нови неща. Тогава внезапно ролята, в която сме поставени, се сменя и ние се оказваме не в ролята на обслужвания, а на слугата. И ни се казва – когато се чувствате преработили се, уморени от задачи и усилия, отървете се от необходимостта да бъдете забелязани, похвалени и възмездени. Кажете: "Ние сме безполезни слуги, просто си вършим работата".
Защо според мен са тези преднамерени преувеличения? Защото Господ иска да ни отърве от зависимостта от човешкото благоразположение и човешкото утвърждаване. Христос сякаш казва – не очаквайте хората да са точни с вас и то не на цената на безразличие към тях. И не очаквайте хората да ви оценяват и хвалят и то не като просто спрете да им носите полза и блага.
Вместо тези човешки награди, ако се отървете от зависимостта си от тях, ще получите нещо много по-велико – Божията благодат. Къде го казва ли? Просто ако изпълним наставлението Му ще видим, че се случва точно това.